Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Представление, изиграно изцяло от робот, кани в „Зловещата долина“

Снимка: ndk.bg

В столицата започва поредицата от гостуващи театрални представления „Световен театър София“. Немския режисьор Щефан Кеги, съосновател на компанията за документален театър „Римини протокол“, представи спектакъла си „Зловещата долина“, който ще се играе в два последователни дни – 4 и 5 юли в – пространството за съвременен танц и пърформанс ДНК за слушателите на програма „Христо Ботев“.

„Зловещата долина“ е моноспектакъл, в който човекът-актьор е заменен от хуманоиден робот, точно копие на писателя Томас Мелле. Понятието „Зловеща долина“ е въведено от японски професор по роботика в началото на 1970-те години. То обозначава чувството на смут, което андроидните роботи предизвикват поради приликата си с човека.

Концепцията, текстът и режисурата са дело на Щефан Кеги, а тялото и гласът са на Томас Мелле. Това е третият проект на компанията за документален театър „Римини протокол“, представен в България след „Cargo Sofia“ и „100% Пловдив“.


Срещата с немския режисьор беше, всъщност по-дълъг. Още от въпросите, които зададохме на Щефан Кеги:

„Артефир“: Присъствието е един от най-важните ключове в театъра. Това изкуство е невъзможно в отсъствието. Трябва да присъстваш за да направиш представление... Да, обаче, в „Зловещата долина“ това не е точно така. Персонажът/изпълнителят всъщност отсъства...
Ако сметнем Томас Меле за героя на представлението, него наистина го няма. От друга страна бих казал, че „Зловещата долина“ е изпълнена от актьор, който е робот, и този актьор присъства. Не е много хай-тек робот. Резултат е от дълъг жичкаджийски бриколаж, изобретен е от един шантав тип, който работи в компанията Крис Крийчърс, които сглобяват ръчно своите аниматронични кукли. Нашият робот при това е много чуплив. Това се вижда – вижда се как ръката трепери когато се движи, как се състарява силиконът. Бях изненадан да науча, че силиконът не изглежда добре завинаги, уж това ни обещават. Но сега вече съм го виждал как остарява, виждал съм как увисва кожата на робота Томас Меле. Така че страха, който героят признава на едно място в текста, че един ден, той, човекът, ще остарее, а роботът му ще остане млад и красив… съмнявам се че това ще се случи. Роботът е много чуплив, той вече няколко пъти си счупи ръката и постоянно изисква поправки. Роботът има своето присъствие и своята ранимост. Много различни от човешките, но ги има.

В България „Римини протокол“ са известни най-вече с голямото си представление „100% Пловдив“, което беше част от програмата на Европейската столица на културата. Отново говорим за документален театър. А той като че става все по-популярен. Изглежда този подход отговаря на някаква нужда на публиката по-добре от конвенционалния театър?
Иронично е как след „100% Пловдив“, представление със сто души на сцената, новата ни поява в страната е камерна постановка с робот, при това с ограничен достъп на публиката, защото само от първите редове се виждат ясно детайлите. А дали публиката има специфична нужда точно от документалния театър? Творците в днешно време са вдъхновени най-вече от реалността. Има различни нюанси, различни степени на това как тази реалност се просмуква в театъра. Един от стремежите на театъра в днешно време е да позволи включването на хора, които не са били преди на сцена. Една от целите ни с „100% Пловдив“ беше да съберем на сцената демографията на града. Може би само 5% от участниците бяха влизали в театър преди. Така не само качваш на сцена различни хора, но и докарваш нови публики в театъра. А съвсем отделно мисля, че България има много богато наследство от кинодокументалистика и документалистика във визуалните изкуства – имена като Красимир Терзиев и Иван Мудов например... Концептуалната реакция на реалността, нейното пре-пресъздаване по творчески начин е много вълнуващо и ни помага да възприемем изкуството по-комплексно, така че защо театърът да стои настрана?


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мултимедийна изложба разглежда темата за тъгата през исторически събития

"Опитай сълзите ѝ" e мултимедийната изложба, която посредством различни художествени средства пресъздава  темата за тъгата, пречупена през исторически събития – от убийството на Райко Алексиев през 1944 г. до наши дни. Изложбата ще бъде открита на 21 март от 18.30 ч. в зала "Райко Алексиев" на СБХ. Авторският проект, дело на Веселин Зографов и..

публикувано на 17.03.25 в 17:45
Стефан Русинов и Владимир Полеганов и Елка Виденова (от ляво надясно)

Престижът на превода

Каква е действителността на преводачите в България – усилията, творчеството и времето им за работа? Какви са условията, в които работят? Заедно със: Елка Виденова , Стефан Русинов  и Владимир Полеганов . Разговорът ни започва с цитат от статията "Преводачи извън сенките" на Стефан Русинов и Владимир Молев: "Приносът на преводите към българската..

публикувано на 17.03.25 в 15:41

Мода и природа в Simbiosis

Мост между изкуството и природата търсят създателите на изложбата Simbiosis, която може да се види на последния етаж на Националния природонаучен музей в София. Студенти от специалност "Моден дизайн" на Националната художествена академия и Биологическия факултет на Софийския университет, обединяват усилията си и отправят послание за устойчива мода с..

публикувано на 17.03.25 в 15:05

Интересна перспектива към една особена житейска история

Потопената в своите мисли икономка Алие прекарва дните си между хотелските стаи, намирайки разтуха в живота на гостите. Алие е почитателка на известния режисьор Левент, който е пристигнал в хотела като почетен гост на филмовия фестивал в Сьоке. Отначало, докато местните жители затрупват режисьора с историите на своите огорчения и разбити сърца, надявайки..

публикувано на 17.03.25 в 14:34

Филип Буков: За театъра, живота и уроците, които научаваме

В рубриката "Културен отпечатък" актьорът Филип Буков сподели своите размисли за пародията и поезията на сцената и в живота, както и за предизвикателствата на актьорската професия в периоди на трансформации. За истината и докачливостта Според Буков понякога хората стават прекалено чувствителни поради липса на познание. Те приемат..

обновено на 17.03.25 в 14:00