Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Любослав Костов

Актуализацията на пенсиите: първа стъпка, но да не бъде единичен акт

В България се сещаме за пенсионерите само преди избори

Д-р Любослав Костов, икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ
Снимка: Facebook /Любослав Костов

Служебното правителство ще обсъди с работодатели и синдикати предложеното увеличение на пенсиите. Предвижда се от 1 октомври минималната пенсия да стане 340 лева, вместо сегашните 300 лева, а максималната да бъде 1500, вместо досегашните 1440 лева.

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Любослав Костов, икономист и директор на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

“Със сигурност това, което се прави днес, е стъпка в правилната посока. Към днешна дата около 900 000 пенсионери получават пенсия, която е по-ниска от линията на бедност за страната.

Това, което ни се предлага в Законопроекта за държавния бюджет и Държавното обществено осигуряване в актуализациите на бюджета от правителството, е 575 млн. повече социални разходи, които да отидат приоритетно за ръст на пенсиите.

И по този начин според изчисленията на финансите няма да има български пенсионер, който да получава пенсия под линията на бедност от 1 октомври, което е изключително. Най-вероятно ще подкрепим днес републиканския бюджет, ще подкрепим и бюджета на Държавното обществено осигуряване.

Тази актуализация трябва да бъде първа стъпка, но не и единичен акт. Трябва всяка година да отделяме средства от държавния бюджет, ако трябва ще падне изискването за 40% преразпределяне при БВП, тъй като в момента това ни ограничава. Само ние имаме такова изискване.

България никога не е била в такава ситуация и се надявам това да продължи като тенденция всяка следваща година, тъй като линията на бедност всяка следваща година нараства, което означава, че трябва пенсиите да се осъвременят от една страна през швейцарското правило, от друга страна да нарастват изпреварващо, защото ръстът на цените и реалната покупателна способност в много от стоките и услугите нараства в това време."


През годините

"Чухме заявките, че ще влизаме в Еврозоната през 2024 г. Държава членка на ЕС от 14 години вече, страна членка и на НАТО, да има средна пенсия 364 лева – 2018 г., 437 лева – 2020 г."

Средна пенсия означава, че около 2 млн. пенсионери взимат средно толкова, което е много близо до линията на бедност.

"Винаги сме се противопоставяли на т.нар. преизчисляване, за което в момента се говори от партиите. Ако се преизчислят пенсиите по начина, по който се предлага около 1 млн. пенсионери няма да получат никакво увеличение.

Това, което трябва да се направи е на първо място през швейцарското правило да нарастват пенсиите – 50% от ръста на инфлацията плюс 50% от ръста на средно осигурителния доход. Плюс една изпреварваща ставка. Вероятно ще бъде въпрос на дебат всяка година колко да бъде тя.

Истината е, че доста време оставихме средната, минималната, включително и социалната пенсия, която е 158 лева, да бъдат на обидно ниски нива на фона на цените около нас и на брутния ни вътрешен продукт, който е над 120 млрд. лева."

Защо стигнахме дотук

"В България се сещаме за пенсионерите само преди избори. Причините са много и са плод на дългогодишна сгрешена икономическа политика на държавата. Не толкова, че не е имало необходимия ресурс, а по-скоро са били други приоритетите. Пенсионерите са били на дневен реда месец-два преди избори. Трябва да е точно обратното и ролята на държавата в икономиката не е просто да определя правилата на играта, а да участва в тази икономика.

Нашите приоритети в последните 10 години бяха изцяло икономически."

Чуйте Любослав Костов в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Съкращение при майчинство и делба на наследство

В рубриката на "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев, отговаря на слушателски въпроси в предаването. Жельо Иванов от гр. Гоце Делчев пита: Жена ми получава майчинство вече 1 година. Може ли работодателят да я съкрати, или е длъжен да продължи майчинството и през втората година? Никола Михайлов от гр. Рила пита: Приживе..

публикувано на 14.06.24 в 15:35

Вече има българска информационна платформа за подсладителите

Е-sladko е първата българска информационна платформа за подсладителите.   Елисавета Котова , председател на Асоциация на децата с диабет, запознава слушателите на "Lege Artis" с възможностите на новия информационен портал. Много хора смятат, че неограничената консумация на подсладители е безвредна и не знаят кога и как трябва да се..

публикувано на 14.06.24 в 12:33

"Заедно за многообразие" – проект, насочен към равнопоставеността на работното място

В рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" обсъдихме едногодишната инициатива на Сдружение "Знание", озаглавена "Заедно за многообразие". Тази инициатива е насочена към зачитането на човешкото достойнство, недопускането на дискриминация на работното място, в училище и в обществото. Целта е да се подобри разбирането за..

обновено на 14.06.24 в 09:19
Радослав Парушев, Светлозар Желев и Анди Велков (от ляво надясно)

За политическата сцена и литературните визии за съвременната реалност

Писателите Андрей Велков и Радослав Парушев гостуват в ефира на “Нашият ден”, за да обсъдят последните избори за Народно събрание и Европейски парламент, политическата ситуация в страната и в чужбина, както и възможното бъдеще пред нас. Радослав Парушев , адвокат и един от водещите специалисти по интелектуално и авторско право в България,..

обновено на 13.06.24 в 12:07
Ървин Дейвид Ялом

93 години от рождението на Ървин Дейвид Ялом

Ървин Дейвид Ялом, американски психиатър, теоретик и практик, преподавател и автор на романи, е роден на днешния ден, 13 юни 1931 г. Той е една от водещите фигури в екзистенциалната психология и груповата психотерапия. Родителите на Ялом емигрират от Русия в САЩ през 1920-те години . Те се заселват във Вашингтон, където отварят бакалски..

обновено на 13.06.24 в 10:33