Във фоайето на Народния театър „Иван Вазов“ приятели, колеги и общественици на 26 август отдадоха последна почит на голямата актриса Виолета Бахчеванова, която почина на 86-годишна възраст.
Виолета Бахчеванова отдава 33 години от живота си на сцената на Народния театър "Иван Вазов".
Чуйте от Златния фонд на БНР какво споделя актрисата за себе си и за театъра.
"Родена съм на 22 март – Деня на пролетното равноденствие. Както тогава природата се захранва с енергия, така и аз просто преливам от нея. Дали тази енергия е най-доброто за актьорството, но тя ме прави трескава и неспокойна, винаги устремена, винаги бързаща към целта. Тя ме кара да готвя ролите си като за премиера още от първия ден.
Първите ми стъпки към театралното изкуство започнаха рано – със стихотворенията още във второ отделение, с първите срещи с работниците от софийските заводи, с първите детски пиеси, в които участвах с много жар. Истинското докосване обаче до актьорството бяха първите ми срещи със спектаклите на Младежкия театър, които през нощта още веднъж преживявах, споменавах в просъница реплики и имената на героите. А вече в 10-и клас в драматизацията "Чичо Томовата колиба", в ролята на квартеронката Елиза, разбрах, че има нещо неповторимо в магическата връзка между публика и сцена. Тази магия ме плени окончателно. За първи път усетих, че зрителите ме слушат и ми вярват.
Сладостната отрова на театъра безвъзвратно ме завладя. Той стана не възможност, а необходимост. Този творчески процес ми носи огромна радост. За мен театърът е необходимост, чрез която съществувам.
Да, театърът може без нас, просто ние не можем без него."
Поклон пред паметта ѝ.
Понякога неизбежният край на човешкия живот ни припомня за неща и събития, които неусетно сме заровили из недрата на паметта си. Както се беше случило с този брилянтен радиопортрет. „Животът, когато е зад нас, все пак представлява един коловоз...
В нашата история, но и в световната такава, артбохемството е особен фактор. Соцбохемството беше и проява на стихиен хедонизъм в творческите среди, но и акт, понякога, на свободомислие и еманципация от идеологическите канони. Говорим за всичко това въз..
Документалната изложба "Строителни войски" на фотографа Гаро Кешишян изследва темата за рядко коментираната държавна практика от близкото минало – трудовата повинност в България. Експозицията включва 92 фотографии, заснети в периода 1983 – 1995 г. и създава..
Актрисата и певица Анастасия Левордашка и тромпетистът и диригент Румен Левордашки гостуват в "Моето семейство" в навечерието на светлите семейни празници. С поведението си и житейската философия двамата дават ракурс на връзка между баща и дъщеря,..
"Бохемските места на соца. Варна" е третото поред изследване на Мариана Първанова, посветено на бохемската история на социализма. С разкрепостяването на социализма в края на 70 и началото на 80 години на ХХ век настъпва кулминацията на артистичните..
Мартин Колев е автор на сборниците с разкази "Кучето на терасата" (2009) и "Микро" (2016), както и на тетралогията "Софийски магьосници". Поредицата "Софийски магьосници" възражда в България литературния жанр градско фентъзи и се превръща в бестселър...
Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място. В "Нашият..
Галерия-книжарница "Къща за птици" събира днес (10 декември) от 18.00 ч. на литературно четене поетите Балчо Балчев, Валери Манолов, Георги Веснаков (via..
Явор Гърдев е име, което едва ли се нуждае от представяне в културните среди на България. Театрален и кинорежисьор с дългогодишен опит, той впечатлява..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg