На 23 септември се отбелязаха 208 години от смъртта на народния будител и духовник Софроний Врачански.
Роден в Котел, със светско име Стойко Владиславов, книжовникът става пръв последовател на Паисий Хилендарски, като пръв преписва неговата „История славянобългарска“. Врачански е автор и на сборника „Неделник“ – първата печатна книга на новобългарски език. Делото му като учител и книжовник въздига българския дух и е описано в труда „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, сборник на който самият той е автор. Заглавието се представя на сцената на театър лаборатория Алма Алтер, от режисьора Николай Георгиев, а в главната роля влиза незрящит актьор Андриян Асенов:
„Софроний Врачански има много интересна биография. Още изучавам образа, надявам се един ден да съм напълно готов да се превъплътя в неговия образ. Монашеския му живот и творчеството му са много интересни. Смирението му и кротостта му са много присъщи, той затова е имал и толкова силна връзка с Бог. Голяма отговорност е тази роля. За мен всяка роля е различен път. Например при Дядо Йоцо, който също съм играл, пътят е в онова, което не успяваш да видиш, онази красота на България, но все пак я усещаш. До края на месеца зрителите могат да видят и участието ми в „Красавицата и Звяра“, където съм Звяра, а в началото на октомври ще бъда в главните роли и в представлението „Майстора и Маргарита“.
А ето какво споделя и режисьорът, Николай Георгиев, за постановката – „Житие и страдание на грешнаго Софрония“, чиято премиера е тази вечер (24 септември) в Бухово и на 27-и септември в София:
„Хората, за разлика от всички други животински видове, имат една особена индивидуална отлика, различна от родовата особеност. Човекът има човечност. Ако я има – цял е, ако я няма – нарушено е равновесието между неговата физичност и духовност. Тя е заложена в неговото същество, но ако той – човекът – не е успял да я развие и осъзнае, остава куц, без един крак. Без нея той е неспособен да страда за другите, защото само който е познал себе си, може да страда за другите. “Аз, грешният между хората” – казва Софроний. И цял живот страда. Ако не за себе си, то поне за другите. Софроний е прегърнал идеята за Бог. Неговият девиз е: “Бог с нас и ние с Него”. Софроний има много силна идентичност, и лична, и национална. За Софроний да служи на българския народ е част от кръвообращението му. За България, българина и българите е готов на всичко. Личният интерес на индивида не съществува. Съществува само родовият. Живеещ в страдание, той е щастлив. Срещите му с българите от неговата епархия са нескончаеми празници. Българите го приемат с любов и обич. Неговото слово ги възпламенява, повдига тяхното самочувствие и родолюбие. Моята гордост е, че работя за неговия светъл образ.”
Какво ще разкрие постановката за живота и творчеството на Софроний Врачански и как Андриян се превъплъщава в тази роля, ще научите от звуковия файл.
Никола Вандов е първият носител на наградата за цялостен принос към българския театър на Обществото на независимите театрални критици, което е член на Международната организация на театралните критици. Обществото присъди Годишната си награда на уважавания театровед за неговата неизменна преданост и рицарско служене на българския театър, за..
Изложбата на Иван Русев "Бяло" в галерия "Арте" е част от събитията по повод 70-aта годишнина на автора. Камерната експозиция включва 11 бели каменни пластики, 20 рисунки във вътрешното пространство и няколко по-големи скулптури в откритото пространство на галерията. Обединяващото е белият цвят на камъка и мощната творческа енергия на автора...
В книгата си "Граф Дренски – безделник по душа" Траян Антов представя коктейл от лични спомени, шеги и закачки, разкази за остров Бали и Виетнам и опити за сериозни разсъждения. На страниците се мяркат негови роднини и Румен Урумов, Елисавета Багряна, Елена Бобевска, Таню Киряков, Пламен Димитров, Дора Габе, Тома Спространов, Весел Цанков, Ники..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните навици на зайците" е пиеса, писана от Станислав Стратиев през 1996 година и поставяна само веднъж. Николай Урумов, в качеството на режисьор и актьор, съживява този сатиричен сюжет за "България,..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на изобразителното изкуство. На 27 юни в Софийската градска художествена галерия се състоя лекция на тема "Дечко Узунов и неговото наследство в Казанлък". В "Артефир" д-р Пламен Петров говори за..
Днешното издание на "Неделния следобед" е посветено изцяло на оперното изкуство. Поводите са два: новата постановка на "Лоенгрин" в Софийската опера и 110..
Драматичният театър в Ловеч между две премиери в края на сезона – в "Артефир" разказва директорката на ДТ "Борис Луканов" Биляна Петрова . "Зимните..
Казанлък е град, който освен наследството на траките и аромата на роза дамасцена може да предложи на своите гости едно пътуване в чудния свят на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg