Стоян Везенков е невроучен с богата биография, който има сериозен интерес към приложната психофизиология.
В основата на практическата му работа са тренингите с био и неврофийдбек, чиято цел е справянето с различни медицински състояния, както и оптимизирането на работата на мозъка и тялото като цяло.
Наскоро докторът по невробиология на университета в Гьотинген, издаде поредната си книга, този път посветена на съвременните митове за човешкия мозък.
Невронауките търпят бурно развитие през последните години, което много личи по рафтовете в книжарниците – има доста литература, посветена на мозъка, написана от водещи невроучени на достъпен език.
Целта на Везенков обаче не е само да популяризира по любопитен и запомнящ се начин достиженията на науката, а да обори опасни за здравето ни, но пък много упорити стереотипи, някои от тях, наложени преди векове, тоест целта на книгата е, най-общо казано, терапевтична.
Имаме шокиращи доказателства напоследък, затова как, когато не слушаме гласа на науката, на учените, а си служим с някакви собствени наукоподобни убеждения, можем тежко да се разболеем, дори да загубим живота си, ако се спрем на конспиративните теории около вируса и ваксините.
По същия начин митовете за мозъка, с които несъзнателно и често пъти от обикновено незнание, си служим, убиват отношенията ни, разболяват ни не метафорично, а на чисто телесно ниво, увреждат развитието на децата ни.
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Стоян Везенков.
“Любимият ми мит, може би хилядолетен, е, че психиката и тялото са две различни неща. А в съвременната интерпретация на това e, че мозъкът е някакъв компютър, а психиката е операционна система и софтуер, който управлява този хардуер. Все още битува дори сред колеги, изследовател и учени, че мозъкът е една информационна система и много прилича на идеята ни за това, че в ерата на компютрите всъщност симулираме работата му.
Това е може би един от най-любимите ми митове, които съм се опитал много сериозно да развенчая, защото той е ключов за все още не живото мислене на човека. Този мит прераства в идеята, че всъщност всичко е една симулация.
Мозъкът прави симулации и в едни момент идеята, че нашето цялостно битие е една симулация примерно в ума на някакви божества или на Бог и нашето съществуване е просто една игра.
Това е нещото, което може би централно обезсмисля нещата и човекът постепенно загубва смисълът на съществуването си. Идеята на развенчаването на този мит е да се спаси човекът в тези концепти, които звучат правдоподобно, но ни вкарват в една самота и обезсмисляне.
Пряко следствие на този мит е, че имаме само едно логическо мислене, което е правилно и единствено."
Чуйте Стоян Везенков в звуковия файл.
Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..
Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
На 12-и септември рожден ден празнува една бележита личност в българската съвременна музика – Любомир Денев – джаз пианист, композитор, диригент, аранжор,..
Какво ни казва Русия с дроновете над Полша, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" капитан I ранг о.р. Васил Данов, член на УС на..
Галерия "Васка Емануилова", филиал на Софийската градска художествена галерия откри изложба на две съвременни скулпторки от едно поколение, чийто подход..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg