Стоян Везенков е невроучен с богата биография, който има сериозен интерес към приложната психофизиология.
В основата на практическата му работа са тренингите с био и неврофийдбек, чиято цел е справянето с различни медицински състояния, както и оптимизирането на работата на мозъка и тялото като цяло.
Наскоро докторът по невробиология на университета в Гьотинген, издаде поредната си книга, този път посветена на съвременните митове за човешкия мозък.
Невронауките търпят бурно развитие през последните години, което много личи по рафтовете в книжарниците – има доста литература, посветена на мозъка, написана от водещи невроучени на достъпен език.
Целта на Везенков обаче не е само да популяризира по любопитен и запомнящ се начин достиженията на науката, а да обори опасни за здравето ни, но пък много упорити стереотипи, някои от тях, наложени преди векове, тоест целта на книгата е, най-общо казано, терапевтична.
Имаме шокиращи доказателства напоследък, затова как, когато не слушаме гласа на науката, на учените, а си служим с някакви собствени наукоподобни убеждения, можем тежко да се разболеем, дори да загубим живота си, ако се спрем на конспиративните теории около вируса и ваксините.
По същия начин митовете за мозъка, с които несъзнателно и често пъти от обикновено незнание, си служим, убиват отношенията ни, разболяват ни не метафорично, а на чисто телесно ниво, увреждат развитието на децата ни.
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Стоян Везенков.
“Любимият ми мит, може би хилядолетен, е, че психиката и тялото са две различни неща. А в съвременната интерпретация на това e, че мозъкът е някакъв компютър, а психиката е операционна система и софтуер, който управлява този хардуер. Все още битува дори сред колеги, изследовател и учени, че мозъкът е една информационна система и много прилича на идеята ни за това, че в ерата на компютрите всъщност симулираме работата му.
Това е може би един от най-любимите ми митове, които съм се опитал много сериозно да развенчая, защото той е ключов за все още не живото мислене на човека. Този мит прераства в идеята, че всъщност всичко е една симулация.
Мозъкът прави симулации и в едни момент идеята, че нашето цялостно битие е една симулация примерно в ума на някакви божества или на Бог и нашето съществуване е просто една игра.
Това е нещото, което може би централно обезсмисля нещата и човекът постепенно загубва смисълът на съществуването си. Идеята на развенчаването на този мит е да се спаси човекът в тези концепти, които звучат правдоподобно, но ни вкарват в една самота и обезсмисляне.
Пряко следствие на този мит е, че имаме само едно логическо мислене, което е правилно и единствено."
Чуйте Стоян Везенков в звуковия файл.
Как да привлечем децата към четенето и да ги спечелим, като представяме по нетрадиционен начин малко познати факти за тях? На този въпрос отговаря "Енциклопедия на музикалните инструменти" на Щепанка Секанинова. За значението ѝ при обучението за децата е разговорът в предаването "Следобед за любопитните" с музикалния педагог Адриана Бенова. Щурчето..
Човешкият вид е прекарал 95% от съществуването си в праисторията. Може да се каже, че тъкмо кацаме в ерата на писмеността. Поне така твърдят авторите на научно-популярния бестселър "Животът, разказан от един хомо сапиенс на един неандарталец" , който Паулина Мичева представя в "Нашият ден". Писателят Хуан Хосе Миляс в ролята на неандерталец..
По темата "ваксини" и тяхното епохално значение за оцеляването на човечеството, разговаряхме с доц. Ангел Кунчев – главен здравен държавен инспектор. Твърде много аспекти бяха обсъдени: задължителният имунизационен календар, доброволните ваксини, опитът на другите държави, негативното отношение на българите, което води до изключително ниско..
"Пътища към устойчивостта" е изследване на Атанаска Станчева от Института по етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН с подзаглавие "Нови културни перспективи във взаимодействието човек – околна преда през призмата на две природозащитни движение в България". Един от важните за "Изгрев" и за мен аспекти на изследването на д-р..
Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за построяването му, го проектира във формата на навит на руло килим. Отбих се там случайно, а после в телефона си надиплих повече от 100 снимки! Някои с доста чипровски мотиви. Оказва се, че също..
От 7 май (02:00-03:00), в три последователни нощи по същото време започва "Музиката, която обичам" с нов (стар иначе) водещ - може и да го разпознаете на..
На връх Гергьовден доц. д-р Соня Алексиева, PR експерт и член на Управителния съвет на Асоциацията за реклама и комуникации в туризма, е гост на..
Няма начин да сбъркате Музея на килима в Баку, дори да не подозирате за съществуването му. Просто австрийският архитект Франц Янц, който печели конкурса за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg