Стоян Везенков: Митовете за човешкия мозък могат да бъдат опасни

Стоян Везенков е невроучен с богата биография, който има сериозен интерес към приложната психофизиология.

В основата на практическата му работа са тренингите с био и неврофийдбек, чиято цел е справянето с различни медицински състояния, както и оптимизирането на работата на мозъка и тялото като цяло.

Наскоро докторът  по невробиология на университета в Гьотинген, издаде поредната си книга, този път посветена на съвременните митове за човешкия мозък.

Невронауките търпят бурно развитие през последните години, което много личи по рафтовете в книжарниците – има доста литература, посветена на мозъка, написана от водещи невроучени на достъпен език.

Целта на Везенков обаче не е само да популяризира по любопитен и запомнящ се начин достиженията на науката, а да обори опасни за здравето ни, но пък много упорити стереотипи, някои от тях, наложени преди векове, тоест целта на книгата е, най-общо казано, терапевтична.  

Имаме шокиращи доказателства напоследък, затова как, когато не слушаме гласа на науката, на учените, а си служим с някакви собствени наукоподобни убеждения, можем тежко да се разболеем, дори да загубим живота си, ако се спрем на конспиративните теории около вируса и ваксините.

По същия начин митовете за мозъка, с които несъзнателно и често пъти от обикновено незнание, си служим, убиват отношенията ни, разболяват ни не метафорично, а на чисто телесно ниво, увреждат развитието на децата ни.

Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Стоян Везенков.

“Любимият ми мит, може би хилядолетен, е, че психиката и тялото са две различни неща. А в съвременната интерпретация на това e, че мозъкът е някакъв компютър, а психиката е операционна система и софтуер, който управлява този хардуер. Все още битува дори сред колеги, изследовател и учени, че мозъкът е една информационна система и много прилича на идеята ни за това, че в ерата на компютрите всъщност симулираме работата му.

Това е може би един от най-любимите ми митове, които съм се опитал много сериозно да развенчая, защото той е ключов за все още не живото мислене на човека. Този мит прераства в идеята, че всъщност всичко е една симулация.

Мозъкът прави симулации и в едни момент идеята, че нашето цялостно битие е една симулация примерно в ума на някакви божества или на Бог и нашето съществуване е просто една игра.

Това е нещото, което може би централно обезсмисля нещата и човекът постепенно загубва смисълът на съществуването си. Идеята на развенчаването на този мит е да се спаси човекът в тези концепти, които звучат правдоподобно, но ни вкарват в една самота и обезсмисляне.

Пряко следствие на този мит е, че имаме само едно логическо мислене, което е правилно и единствено."

Чуйте Стоян Везенков в звуковия файл.