Стоян Везенков е невроучен с богата биография, който има сериозен интерес към приложната психофизиология.
В основата на практическата му работа са тренингите с био и неврофийдбек, чиято цел е справянето с различни медицински състояния, както и оптимизирането на работата на мозъка и тялото като цяло.
Наскоро докторът по невробиология на университета в Гьотинген, издаде поредната си книга, този път посветена на съвременните митове за човешкия мозък.
Невронауките търпят бурно развитие през последните години, което много личи по рафтовете в книжарниците – има доста литература, посветена на мозъка, написана от водещи невроучени на достъпен език.

Целта на Везенков обаче не е само да популяризира по любопитен и запомнящ се начин достиженията на науката, а да обори опасни за здравето ни, но пък много упорити стереотипи, някои от тях, наложени преди векове, тоест целта на книгата е, най-общо казано, терапевтична.
Имаме шокиращи доказателства напоследък, затова как, когато не слушаме гласа на науката, на учените, а си служим с някакви собствени наукоподобни убеждения, можем тежко да се разболеем, дори да загубим живота си, ако се спрем на конспиративните теории около вируса и ваксините.
По същия начин митовете за мозъка, с които несъзнателно и често пъти от обикновено незнание, си служим, убиват отношенията ни, разболяват ни не метафорично, а на чисто телесно ниво, увреждат развитието на децата ни.
Темата коментира в “Нашият ден“ д-р Стоян Везенков.
“Любимият ми мит, може би хилядолетен, е, че психиката и тялото са две различни неща. А в съвременната интерпретация на това e, че мозъкът е някакъв компютър, а психиката е операционна система и софтуер, който управлява този хардуер. Все още битува дори сред колеги, изследовател и учени, че мозъкът е една информационна система и много прилича на идеята ни за това, че в ерата на компютрите всъщност симулираме работата му.
Това е може би един от най-любимите ми митове, които съм се опитал много сериозно да развенчая, защото той е ключов за все още не живото мислене на човека. Този мит прераства в идеята, че всъщност всичко е една симулация.
Мозъкът прави симулации и в едни момент идеята, че нашето цялостно битие е една симулация примерно в ума на някакви божества или на Бог и нашето съществуване е просто една игра.
Това е нещото, което може би централно обезсмисля нещата и човекът постепенно загубва смисълът на съществуването си. Идеята на развенчаването на този мит е да се спаси човекът в тези концепти, които звучат правдоподобно, но ни вкарват в една самота и обезсмисляне.
Пряко следствие на този мит е, че имаме само едно логическо мислене, което е правилно и единствено."
Чуйте Стоян Везенков в звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...