Още от века на Просвещението училището поднася на питомците си познанието за света разделено на учебни дисциплини - химия, физика, математика, история и т.н. Дали обаче това „парцелиране“ на знанията и уменията не откъсва образованието от реалните потребности на съвременния човек. Все повече образователни системи правят опити за преосмисляне на традиционните учебни предмети, има и експерименти за пълен отказ от тях.
Основният проблем, който отчитат специалистите е, че „фрагментираните учебни предмети създават фрагментирана картина на света, а в съзнанието на учениците тези отделни картини на света не се превръщат в една цялостна“. В резултат дори успешно завършилите средно образование не са в състояние да си обяснят едно природно явление например от гледна точка на няколко науки или да видят фактите от историята в развитие и да открият паралели в различни места и култури.
От друга страна, ако целта на образованието е да формира „компетентния гражданин, т.е. не само знаещия и можещия, но и мотивирания да го направи“, ясно се вижда, че това засега не се получава. Разделените на учебни предмети знания и умения не съответстват на областите в живота на обществото, които се регламентират и управляват от най-голямата действаща институция – държавата – с нейните подразделения и органи, т.е. сферите в живота, които се нуждаят от компетентност, не съвпадат с изучаваните по списък дисциплини.
За това разговаряме в рубриката „Всичко за образованието“ с Юрий Анджекарски и Светлана Нанчева от сдружение „Професионален форум за образованието“ и едни от създателите на авторския модел на средно училище, реализиран през 90-те години в 151СОУПИ (Средно общообразователно училище с профилиране по интереси). Веляна Пенкова, учителка и член на УС на валдорфското училище „Проф. Николай Райнов“, се включва с опита и виждането за учебните дисциплини на валдорфската педагогика, но все пак поставени в рамката на държавните стандарти. Липсата на връзка между предметите екипът преодолява с интегриране на изучавания материал по теми и много допълнителна подготовка и работа на учителите.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
