Проектите, финансирани с европейски пари, заемат все по-голям дял от икономиката на България. Влияние за това има политиката на Съюза, която насърчава подобен тип въздействие в по-изостаналите региони на общността. За жалост все повече организации се стремят да получат точно такова финансиране, вместо да развиват предприемачество на пазара.
"Проектното мислене" се превърна в масова практика. Така обществото спира да се развива. Без предприемаческото усилие няма качествени промени в една пазарна икономика. Доказателствата са в многобройните изследвания на предприемаческия процес.
Парадоксите на "проектното мислене" могат да се обяснят с феномена "фолклорна икономика". Терминът е въведен от американския икономист Пол Рубин през 2003 г. Под "фолклорна икономика" той разбира общото интуитивно усещане на икономически необразованите хора. Те следват своите инстинкти и вярват в самоочевидности. Според Пол Рубин "фолклорната икономика" е свят с нулев краен резултат. Това добре го знаят вече съседите ни в Гърция.
Основната мотивация на всеки в икономиката е да печели. Проектите дават разнообразни възможности за добри хонорари. Това залъгва участниците в тях, че работата им е значима. Основната им цел е някак да докажат, че са устойчиви и да избегнат финансови корекции от контролиращите органи. Разчита се на големи информационни табели, инвентарни стикери и медийна реклама. Задължителен елемент е хубавият принтер, а бонус е веган храната за събития, по възможност приготвена от хора с увреждания. И сякаш всички изглеждат доволни. Но дали е така?
"Проектното мислене" постепенно води до загуба на умения за предприемачество. Така се похабяват ценни идеи и ресурси в обществото. Повечето хора не го осъзнават. Тук е важна ролята на истинските предприемачи, лидерите на мнение, които движат обществото напред.
В България образът на предприемача често се свързва със строителя. Той обикновено получава приходите си „на зелено“. Парадоксално, защото в нормално работещите икономики предприемач е този, който изобретява, създава продукти и се стреми към подобряване на живота. Българският среден предприемач е средна ръка строител или посредник. Едрият строи молове и магистрали. На село предприемачът се възползва и от субсидии. И въпреки че на хартия има много предприемачи, повечето от тях разчитат на "проектно мислене". И когато "лесните пари" свършат, излизат масово да протестират.
Драмата, спусната в дневния ред на обществото напоследък, е защо се бавим с молбата за нова порция европейски пари. Този път целта им е да излезем от Covid кризата. Но нима българското икономическо чудо след Освобождението е било финансирано с еврофондове? Разликата е, че тогава предприемачите не са били възприемани като част от "мутробарока". Впрочем, този израз се ражда спонтанно в устата на писателя Михаил Вешим, когато посещава Созопол в годините на строителен бум.
Днес българският икономически растеж разчита все повече на "фолклорната икономика". Което често означава и "попфолк икономика". Дали това ще е причина за ново българско икономическо чудо, предстои да разберем."
Чуйте коментара в звуковия файл.
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
