За разлика от повечето награди и отличия в областта на киното, литературата или шоу бизнеса, които предизвикват реакции и спорове сред широката публика, Нобеловите награди в научните категории минават под радара на общественото внимание, макар че достиженията на учените имат огромно значение за развитието на познанието. Наградите се присъждат за изключителни научни изследвания, революционни изобретения, голям принос в културата или развитието на обществото.
Донякъде знаменателно след пандемичната 2020 година, в която всички си дадохме сметка за значението и ролята на докосването и сетивността в нашия живот, Нобелът за физиология и медицина беше присъден съвместно на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиан „за техните открития на рецептори за температура и допир“.
За същността на откритията им ще разкаже бъдещият лекар и комуникатор на науката Стефан Ценов.
Германецът Бенямин Лист и роденият в Шотландия Дейвид Макмилан спечелиха Нобеловата награда по химия за 2021 г. за разработването на нови инструменти за създаване на молекули, които помагат за производството на нови лекарства и са по-щадящи към околната среда. Учителят и популяризатор на науката Наско Стаменов разказва за откритието, определено от Нобеловия комитет като „нов и гениален инструмент за изграждане на молекули“.
Роденият в Япония американец Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи спечелиха Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата си, която помага да се разберат сложни физични системи, включително променящият се климат на Земята. За отличието разказва доц. д-р Елисавета Пенева, ръководител катедра „Метеорология и геофизика“. Тя сподели и впечатления от Националния форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“ събитие на академичната и бизнес общност в България.
Тази година Европейската лаборатория по физика на елементарните частици (ЦЕРН) отбеляза своята 70-годишнина. ЦЕРН е основан от 12 европейски държави през 1954 г. Във връзка със 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-годишнината от пълноправното членство на България в организацията Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за..
Някои смятат за прекалено себелюбие да си издигнеш музей и паметник приживе, но на родния си остров Мадейра Кристиано Роналдо има статут на божество и може да прави каквото си иска. А и световната статистика показва, че към 14 април 2024 г. той е играчът с най-много официални голове в историята на футбола – 900. Също така е рекордьор по отбелязани..
На фона на политическите събития – вътрешни и външни, не между другото, но и не без особено внимание, минаха няколко също важни новини – за жени, жертви на домашно насилие. Едната вече не е между живите. "Никога не е за последен път!" – това е убеждението на психолозите, които помагат на жени, жертви на домашно насилие. То се е формирало след..
Предаването отпразнува 30-ия си рожден ден във Второ студио на БНР със скъпи гости – стари и нови приятели, съмишленици и съавтори. Сред тях бяха проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език към БАН, ръководители и членове на секциите в Института, проф. Веселка Желязкова, директорка на Кирило-Методиевския научен център при БАН,..
На 1 декември ще отбележим Световния ден за борба със СПИН. Дни преди светът да насочи внимание към това заболяване, Никола Кереков запознава слушателите на "Време за наука" с един нов медикамент – селективно противовирусно средство, което вероятно ще изиграе ключова роля в световната борба със СПИН. Медикаментите срещу HIV инфекцията се..
Усмихнат, непринуден, дружелюбен, безкрайно земен и джентълмен – такъв видяхме Начо Герерос по време в първата му публична поява у нас. Известният испански..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
