За разлика от повечето награди и отличия в областта на киното, литературата или шоу бизнеса, които предизвикват реакции и спорове сред широката публика, Нобеловите награди в научните категории минават под радара на общественото внимание, макар че достиженията на учените имат огромно значение за развитието на познанието. Наградите се присъждат за изключителни научни изследвания, революционни изобретения, голям принос в културата или развитието на обществото.
Донякъде знаменателно след пандемичната 2020 година, в която всички си дадохме сметка за значението и ролята на докосването и сетивността в нашия живот, Нобелът за физиология и медицина беше присъден съвместно на Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутиан „за техните открития на рецептори за температура и допир“.
За същността на откритията им ще разкаже бъдещият лекар и комуникатор на науката Стефан Ценов.
Германецът Бенямин Лист и роденият в Шотландия Дейвид Макмилан спечелиха Нобеловата награда по химия за 2021 г. за разработването на нови инструменти за създаване на молекули, които помагат за производството на нови лекарства и са по-щадящи към околната среда. Учителят и популяризатор на науката Наско Стаменов разказва за откритието, определено от Нобеловия комитет като „нов и гениален инструмент за изграждане на молекули“.
Роденият в Япония американец Сюкуро Манабе, германецът Клаус Хаселман и италианецът Джорджо Паризи спечелиха Нобеловата награда за физика за 2021 г. за работата си, която помага да се разберат сложни физични системи, включително променящият се климат на Земята. За отличието разказва доц. д-р Елисавета Пенева, ръководител катедра „Метеорология и геофизика“. Тя сподели и впечатления от Националния форум за съвременни космически изследвания, организиран от клон „Космос“ събитие на академичната и бизнес общност в България.
Заглавие на прекрасен филм – метафоричен, поучителен, философски. А замисляли ли сме се колко красота има в родолюбието, в професионалната отговорност, в хуманизма? До тези истини се опитахме да достигнем в разговор за интелекта на българските медици, посветили се на живота на нацията. Поколенията се менят, умните се учат на мъдрост от предците..
В предаването "Време за наука" Петко Желязов от платформата "Рацио" представи акцентите и гостите на тазгодишния есенен форум , посветен на популяризацията на науката. Събитието обещава да отведе публиката в дълбините на океана, под ледените покриви на полярните райони и в миниатюрния свят на насекомите – същества, които рядко забелязваме, но без..
Тема на разговора в рубриката "Часът на етиката" с Александър Величков, постдокторант в Института по философия и социология при БАН В ефира на предаването "Време за наука" Александър Величков разгледа една от най-актуалните теми на съвременния свят – дигиталното пристрастяване . Той подчерта, че за да говорим за пристрастяване в общия..
След като бъде открит или дарен определен предмет, какво се случва с него и как той достига до експонирането в музея. В Националния етнографски музей разполагат с 14 колекции в момента, за тях разказваме в този епизод. Интересно е какви са дарените до момента предмети, охарактеризиращи периода на социализма, събрани до момента. Повечето от предметите..
Неотдавна в "Покана за пътуване" Бойко Антонов разказа за приключенията си като част от международната благотворителна организация "Гмуркане с кауза". Членовете ѝ пътуват по света, ловят риба и подаряват каквото са хванали на местни сиропиталища, домове за стари хора или просто нуждаещи се. За благодарност маорско племе от Нова Зеландия ги приело за..
На 5 ноември се отбелязва Световният ден на ромския език, признат от ЮНЕСКО през 2015 година. Говорен по целия свят, ромският език е запазен и предаван..
Тази вечер (5 ноември) е първият концерт от интегралното изпълнение на концертите на Йохан Себастиан Бах за пиано, с което се захваща пианистът Иван..
За Петя Денева “Лабиринт” е не само галерия. И тя не за първи път гостува там. Ценителите я помнят от съвместния им проект с Теодора Дончева “Гора и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
