Ученикът човек ли е? Въпросът е напълно безсмислен… докато не се сблъскате с претоварената с излишна информация програма на децата, не поносите препълнената с луксозни учебници раница или не попаднете на родителска среща, в която се говори за учебни предмети, изисквания, правилници, санкции, но не и за човешките същества, заради които уж е цялото това старание.
Прокламираните цели и стратегии в средното образование, представящи ученика като „субект“ и активен участник в собственото си обучение все още не намират голямо потвърждение в практиката. Щастливите случаи на хуманни и добронамерени взаимоотношения, неунизяващи човека, независимо от академичните му постижения, съществуват благодарение на личните убеждения, педагогическия талант и човешките качества на преподавателите и ръководствата в отделни училища и класове.
„Човеколюбиви“ модели на образование и възпитание се прилагат и в някои училища извън системата на държавното образование. Оптимистичното твърдение е, че все повече педагози и просветни деятели стигат до убеждението, че най-важната задача на училището е да възпитава човеци и че това не е материал за изучаване, а модел и начин на организация и общуване във всекидневието.
Друга характеристика на хуманното образование е, че то развива силните страни и качества на личността, а не я принуждава да съсредоточава огромна част от времето и усилията си да се представи добре в области, към които няма влечение и способности. Неестественият модел на преследване на постижения във всички области на познанието е объркал не една съдба, заставяйки младите да отделят най-много сили тъкмо за най-нелюбимите си предмети и в крайна сметка да нямат представа за автентичните си склонности и заложби.
Нели Керемидчиева е майка на дете, което се обучава в Центъра за демократично учене, организаторка на фестивала „(Не)възможното образование“, част от екипа на Общността за демократично образование. Маргарита Петрова е старша начална учителка в основно училище „Васил Априлов“ в Русе. В повече от 30-годишната си практика се е убедила, че не наказанията и порицанието, а разговорите, обсъждането на всекидневни случки заедно с децата ги успокоява и макар и бавно и трудно ги извежда от моделите на агресия, на които са свидетели и жертви. За да може учителят да работи с учениците си по този начин, той самият трябва да се чувства спокоен и подкрепен, а не притиснат от бюрократични изисквания и преследване на високи постижения на всяка цена – това е позицията на директорката на ОУ „В. Априлов“ Гергана Григорова. Чуйте разговора с трите събеседнички в рубриката „Всичко за образованието“.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...