Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Главен герой

Предопределят ли ни гените и доколко

Добре е да се храним с храната на нашите родители и прародители

| обновено на 01.11.21 в 14:37
Доц. Милена Георгиева
Снимка: Мартина Кръстева

Кои са генетичните фактори, които ни предопределят? Колко важно е храненето и по какъв начин се отразява върху нашия геном?

Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Милена Георгиева, генетик и молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН.

“От една страна, гените предопределят в много голяма степен какви ще бъдем, но също в много голяма степен определящо значение има и околната среда.

Тези фактори на околната среда, които повлияват тази генетика, като химически модификации и грим върху молекулата на ДНК, са водещи за това дали ще бъдем просветители, дали ще бъдем будители, дали ще бъдем учени. Казват, че талантът е около 10%, останалото е упорита работа, може би още от вътреутробното развитие на един индивид."

Разчитането на човешкия геном

"През 2003 г. беше разчетен човешкият геном. И ако преди това знаехме, че има молекулярна биология и тя изследваше молекулните механизми, знаехме, че има гени и че те са носители на наследствеността, но не познавахме тези гени, след разчитане на генома започна революция в сферата на генетиката и започнахме да се сравняваме взаимно като човешки индивиди. Започнахме сравнителни анализи между човешки и други видове. В резултат на което установихме, че разликите са много малки и че имаме много малко на брой гени. Всичко това ме запали в много голяма степен.

Генетиката е изключително важна за човечеството, особено в днешните пандемични времена, когато изведнъж обърнахме поглед към тази наука, защото разбрахме, че тя е фундаментът на всичко, което се случва в човешкото тяло."

Хранене и гени

"Храната е много мощен епигенетичен модулатор. Географски обособеното и сезонното хранене са ключови елементи от т.нар. "сезонен подход" при разработването на диети за всеки един от нас. Добре е да се храним с храната на нашите родители и прародители.

Всяко едно посягане към вреден навик отлага някакви химически модификации. Когато това посягане към вредния навик продължи или се превърна в нещо постоянно, шансът това да се заложи като постоянна химическа модификация върху определени гени в нашата наследственост, и ние да го предадем на нашите бъдещи деца, е тройно по-голям."

Повече за това как се повлияват нашите гени от храненето и какви са резултатите от разчитането на човешкия геном, можете да чуете от доц. Милена Георгиева в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Хазартна зависимост – възможна ли е промяна?

Гост в рубриката "Епизоди от живота" на предаването “Нашият ден“ беше Ивайло Иванов, създател на инициативата "Живот след хазарта". Ивайло сподели своите впечатления и опит от работата си с хора, които са преминали през хазартната зависимост. На въпроса за съдбите и животите, с които се е сблъскал, Ивайло отговори, че те често са тъжни, трудни..

обновено на 26.06.24 в 10:18

Екологията като емоция – природата като дом

Според консервативния мислител Роджър Скрутън за трезво отношение към климатичните промени не е достатъчна нито експертността на експертите, нито паническата атака на прогностиците. Нужна е емоция и то любов към дома, която да ни помогне да вместим "природата у дома". Доколко постижимо е това, разсъждава д-р Маргарита Габровска в "Часът на..

публикувано на 25.06.24 в 11:26

Д-р Джон Брок: Хората и Земята имат общо бъдеще

В рубриката "Темата на деня" на предаването "Нашият ден" представяме репортаж от лекцията на проф. Джон Брок, озаглавена "Ритъмът на Земята". Тази лекция е част от фестивала "Столица/Литература", организиран от Фондация "Елизабет Костова". Темата на лекцията се фокусира върху промените в химическия състав на атмосферата през последните десетилетия и..

обновено на 25.06.24 в 10:55

Фалшивата информация – има ли универсален метод за разпознаване?

В рубриката "Епизоди от живота" гл. асистент д-р Стефан Марков от СУ "Св. Климент Охридски" и от Института по философия и социология при БАН, автор на новоизлязлата книга "Алгоритми на заблудата", разказва какво представлява фалшивата информация в епохата на постистина. В предаването "Нашият ден" той предоставя ценни насоки за предпазване от..

публикувано на 25.06.24 в 10:01

Театър и храна

Фифика Георгиева завършва актьорско майсторство за куклен театър и известно време животът ѝ е тясно свързан с театъра, а сетне тя се посвещава поравно на театъра и на храната. Така е и днес, години по-късно, както в проектите ѝ за деца, така и в проектите ѝ за възрастни. За нея производството на сладка, лютеница и сладоледи е почивка от..

публикувано на 24.06.24 в 18:20