Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Главен герой

Предопределят ли ни гените и доколко

Добре е да се храним с храната на нашите родители и прародители

| обновено на 01.11.21 в 14:37
Доц. Милена Георгиева
Снимка: Мартина Кръстева

Кои са генетичните фактори, които ни предопределят? Колко важно е храненето и по какъв начин се отразява върху нашия геном?

Темите коментира в “Нашият ден“ доц. Милена Георгиева, генетик и молекулярен биолог от Института по молекулярна биология към БАН.

“От една страна, гените предопределят в много голяма степен какви ще бъдем, но също в много голяма степен определящо значение има и околната среда.

Тези фактори на околната среда, които повлияват тази генетика, като химически модификации и грим върху молекулата на ДНК, са водещи за това дали ще бъдем просветители, дали ще бъдем будители, дали ще бъдем учени. Казват, че талантът е около 10%, останалото е упорита работа, може би още от вътреутробното развитие на един индивид."

Разчитането на човешкия геном

"През 2003 г. беше разчетен човешкият геном. И ако преди това знаехме, че има молекулярна биология и тя изследваше молекулните механизми, знаехме, че има гени и че те са носители на наследствеността, но не познавахме тези гени, след разчитане на генома започна революция в сферата на генетиката и започнахме да се сравняваме взаимно като човешки индивиди. Започнахме сравнителни анализи между човешки и други видове. В резултат на което установихме, че разликите са много малки и че имаме много малко на брой гени. Всичко това ме запали в много голяма степен.

Генетиката е изключително важна за човечеството, особено в днешните пандемични времена, когато изведнъж обърнахме поглед към тази наука, защото разбрахме, че тя е фундаментът на всичко, което се случва в човешкото тяло."

Хранене и гени

"Храната е много мощен епигенетичен модулатор. Географски обособеното и сезонното хранене са ключови елементи от т.нар. "сезонен подход" при разработването на диети за всеки един от нас. Добре е да се храним с храната на нашите родители и прародители.

Всяко едно посягане към вреден навик отлага някакви химически модификации. Когато това посягане към вредния навик продължи или се превърна в нещо постоянно, шансът това да се заложи като постоянна химическа модификация върху определени гени в нашата наследственост, и ние да го предадем на нашите бъдещи деца, е тройно по-голям."

Повече за това как се повлияват нашите гени от храненето и какви са резултатите от разчитането на човешкия геном, можете да чуете от доц. Милена Георгиева в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43