Само ден преди празника на народните будители от нас си отиде проф. Иван Кочев, изтъкнат български езиковед, работил най-вече в областта на българската диалектология, фонология и фонетика, балканското и славянското езикознание. Дълги години проф. Кочев работи в Института за български език на БАН, ръководител е на Секцията за българска диалектология, от 1978 до 1988 г. е заместник-директор на Института. Почти две десетилетия е заместник-директор на Македонския научен институт. Чете лекции по българска диалектология в Софийския университет и в Югозападния университет. Съавтор и съредактор е в „Българския диалектен атлас“. Поел по пътя на своите предшественици като видния диалектолог проф. Стойко Стойков, проф. Иван Кочев предава знанията, опита и любовта си към народните говори и хората от различните краища на страната ни на своите студенти и млади колеги.
С особено внимание и последователност той изследва и българските говори извън днешните ни държавни граници. Родолюбивия дух носи от семейството си – преселници от град Струга, днес в Северна Македония. Проф. Иван Кочев е роден в Поморие, но винаги пази връзката и дълбоката любов към родното място и паметта на предците си от известните възрожденски фамилии Хаджови и Миладинови. За проф. Кочев като учител и колега си спомня проф. Лучия Антонова, директорка на Института за български език.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
