"Ваксинация" стана думата на 2021 година, според Оксфордския речник, как да се тълкува тя в контекста на България?
Какво предизвика кризите на доверие, разделението и омразата в обществото ни, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.
„България не прави изключение, само че тук тази дума няма смисъла, който има за другите държави. За нас, може би по-важната дума е „антиваксинация“ или „преценям“, защото прочетохме темата с ваксините по друг начин, в сравнение с другите нации. Много фактори оказаха влияние, за да имаме това. На първо място – нездрава среда, но и функционалната ни интелигентност явно е паднала много. Твърде лесно в обществото ни се провират тези, които звучат не само нелогично, а направо налудничаво, а в същото време обществото с лека ръка се отхвърлят научните твърдения.
Ролята на политиците също е важна – те превърнаха за обществото темата Covid-19 в политическа арена и още от миналата година не смееха дори с половин уста да кажат нещо свързано с ваксинирането, защото знаеха, че ще загубят гласове. Но най-много ме разочарова разцеплението на лекарската общност по темата с ваксинирането. Това показа много ясно колко е лошо дори средното ниво на знание и обучение на повечето от медиците ни – то е много под средноевропейското. Освен това в България нямаме здрави съсловни организации, които да демонстрират някакво обединение и да заемат твърда позиция единни стандарти. Лекарите са огледало на обществото – лутат се в между тези и антитези.“
Да бъдат ли тествани учениците в България
„В Германия такъв спор няма. Моите деца са ваксинирани, въпреки че са малки, освен това се тестват два пъти седмично и въобще не са травмирани от това. Взеха решението сами, защото в училище са говорили за тази тема. Освен това се чувстват горди, че помагат за справяне с тази криза. Това важи и за всеки нормален човек в Германия. Аз също съм ваксиниран и също се тествам два пъти седмично, преди да вляза в болницата. Но българите на ниво общество отказваме да приемем, че Covid-19 съществува и че той тотално промени начина на функциониране на обществата. Не разбирам защо българите не искат да приемат, че това са наложени от обстоятелствата положения и няма как да ги избегнем, а искат – хем да са отворени училищата, хем всичко да се върне по старому, но да не се ваксинираме и да не ни тестват. Как да стане? Просто критичните ситуации изискват поемане на някакъв риск. Можем нищо да не правим и да чакаме, но досега чакахме, вирусът мутира и още ще мутира, колко още ще чакаме?“
Прогноза за България
„Явно ще вървим по модела на Русия. Сега ще имаме дълго плато с много заболели и висока смъртност. С претоварени болници, което ще наруши нормалното функциониране на цялата здравна система. Ако не се ваксинират повече хора, за съжаление ще има и следващи вълни и ще са по-драматични отколкото на други места в Европа. За да не се случи това, е необходим политически консенсус, който да вземе решение, че Covid-19 ще е от първостепенна важност в дневния ред на обществото.“
Чуйте целия разговор с д-р Таблов в звуковия файл.Този текст не е за птиците на Сакар, но името му, освен че звучи прекрасно поетично, отдалеч ни насочва към меката златна светлина на южния Сакар, където, казват, биоразнообразието е изобилно, но също така отлежават плътни и ароматни вина. И напоследък е много сухо. От няколко години винарни в района, чийто брой постоянно набъбва, се включват в..
Евангелското четиво от неделята преди Кръстовден разкрива пълнотата на тази любов: "Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който повярва в Него да не погине, а да има живот вечен.” Проявената към нас любов чрез въплъщението на Сина Божи и кръстната Му смърт превъзхождат човешкия разум, тя се възприема със сърцето...
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния контекст на 1885 г. – година на научни открития, културни премиери и исторически промени по света? Журналистът Васил Велев вплита историята и любопитни факти от целия свят, за да покаже колко сложен..
Село Долен е разположено в т. нар. Дъбрашки район, на границата между Пирин и Родопите. Природата и усамотението там са сред причините Ана-Мария Велкова и Владислав Вълев да обикнат района и да оставят целия си предишен живот, заселвайки се в Долен. Те обитават малка къща в гората край сградите на старото ТКЗС, в чиито територии отглеждат кози от..
Фондация "Четири лапи" чества своята 25 години от началото на своята мисия – защита и грижа за животните. Организацията ще отбележи годишнината със специално събитие и първото по рода си VR преживяване в Парка за мечки в Белица. Ще бъде открита и нова изложбена зона, посветена на историята на парка, неговите обитатели и мисията на "Четири лапи"...
Духовен концерт, юбилейна изложба на студенти по дизайн и постановки по Стефан Цанев са част от програмата на XVIII международен фестивал на младите в..
Днес отбелязваме 140 години от Съединението на България. Как политическите и международни измерения на този политически акт са вплетени в глобалния..
За трета поредна година пловдивчани и гости на града са поканени на Station Street Festival. На сцената, която вече е разположена на бившата улица..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg