Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Д-р Борис Таблов: Политиците превърнаха темата за Covid-19 в политическа арена

Снимка: БГНЕС

"Ваксинация" стана думата на 2021 година, според Оксфордския речник, как да се тълкува тя в контекста на България? 

Какво предизвика кризите на доверие, разделението и омразата в обществото ни, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.

„България не прави изключение, само че тук тази дума няма смисъла, който има за другите държави. За нас, може би по-важната дума е „антиваксинация“ или „преценям“, защото прочетохме темата с ваксините по друг начин, в сравнение с другите нации. Много фактори оказаха влияние, за да имаме това. На първо място – нездрава среда, но и функционалната ни интелигентност явно е паднала много. Твърде лесно в обществото ни се провират тези, които звучат не само нелогично, а направо налудничаво, а в същото време обществото с лека ръка се отхвърлят научните твърдения. 

Ролята на политиците също е важна – те превърнаха за обществото темата Covid-19 в политическа арена и още от миналата година не смееха дори с половин уста да кажат нещо свързано с ваксинирането, защото знаеха, че ще загубят гласове. Но най-много ме разочарова разцеплението на лекарската общност по темата с ваксинирането. Това показа много ясно колко е лошо дори средното ниво на знание и обучение на повечето от медиците ни – то е много под средноевропейското. Освен това в България нямаме здрави съсловни организации, които да демонстрират някакво обединение и да заемат твърда позиция единни стандарти. Лекарите са огледало на обществото – лутат се в между тези и антитези.“

Да бъдат ли тествани учениците в България

В Германия такъв спор няма. Моите деца са ваксинирани, въпреки че са малки, освен това се тестват два пъти седмично и въобще не са травмирани от това. Взеха решението сами, защото в училище са говорили за тази тема. Освен това се чувстват горди, че помагат за справяне с тази криза. Това важи и за всеки нормален човек в Германия. Аз също съм ваксиниран и също се тествам два пъти седмично, преди да вляза в болницата. Но българите на ниво общество отказваме да приемем, че Covid-19 съществува и че той тотално промени начина на функциониране на обществата. Не разбирам защо българите не искат да приемат, че това са наложени от обстоятелствата положения и няма как да ги избегнем, а искат – хем да са отворени училищата, хем всичко да се върне по старому, но да не се ваксинираме и да не ни тестват. Как да стане? Просто критичните ситуации изискват поемане на някакъв риск. Можем нищо да не правим и да чакаме, но досега чакахме, вирусът мутира и още ще мутира, колко още ще чакаме?

Прогноза за България

„Явно ще вървим по модела на Русия. Сега ще имаме дълго плато с много заболели и висока смъртност. С претоварени болници, което ще наруши нормалното функциониране на цялата здравна система. Ако не се ваксинират повече хора, за съжаление ще има и следващи вълни и ще са по-драматични отколкото на други места в Европа. За да не се случи това, е необходим политически консенсус, който да вземе решение, че Covid-19 ще е от първостепенна важност в дневния ред на обществото.“

Чуйте целия разговор с д-р Таблов в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Елмира Нешева

За живота в Розовата къща без стигма

"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..

публикувано на 27.11.25 в 13:25

На България са нужни спешни мерки в климатичната адаптация

Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..

публикувано на 27.11.25 в 09:38
Покана за изложбата

Новата експозиция в НВИМ показва войната през гледната точка на творците

На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..

публикувано на 27.11.25 в 08:21

Социалните мрежи и децата: нуждата от регулация според д-р Кайрякова

През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..

обновено на 26.11.25 в 14:12

Адв. д-р Мария Петрова: Няма риск решение за ТЕЛК, което е влязло в сила, да бъде обжалвано

На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров.  Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..

публикувано на 26.11.25 в 11:43