"Ваксинация" стана думата на 2021 година, според Оксфордския речник, как да се тълкува тя в контекста на България?
Какво предизвика кризите на доверие, разделението и омразата в обществото ни, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ д-р Борис Таблов, анестезиолог-реаниматор в Нойрупин, Германия.
„България не прави изключение, само че тук тази дума няма смисъла, който има за другите държави. За нас, може би по-важната дума е „антиваксинация“ или „преценям“, защото прочетохме темата с ваксините по друг начин, в сравнение с другите нации. Много фактори оказаха влияние, за да имаме това. На първо място – нездрава среда, но и функционалната ни интелигентност явно е паднала много. Твърде лесно в обществото ни се провират тези, които звучат не само нелогично, а направо налудничаво, а в същото време обществото с лека ръка се отхвърлят научните твърдения.
Ролята на политиците също е важна – те превърнаха за обществото темата Covid-19 в политическа арена и още от миналата година не смееха дори с половин уста да кажат нещо свързано с ваксинирането, защото знаеха, че ще загубят гласове. Но най-много ме разочарова разцеплението на лекарската общност по темата с ваксинирането. Това показа много ясно колко е лошо дори средното ниво на знание и обучение на повечето от медиците ни – то е много под средноевропейското. Освен това в България нямаме здрави съсловни организации, които да демонстрират някакво обединение и да заемат твърда позиция единни стандарти. Лекарите са огледало на обществото – лутат се в между тези и антитези.“
Да бъдат ли тествани учениците в България
„В Германия такъв спор няма. Моите деца са ваксинирани, въпреки че са малки, освен това се тестват два пъти седмично и въобще не са травмирани от това. Взеха решението сами, защото в училище са говорили за тази тема. Освен това се чувстват горди, че помагат за справяне с тази криза. Това важи и за всеки нормален човек в Германия. Аз също съм ваксиниран и също се тествам два пъти седмично, преди да вляза в болницата. Но българите на ниво общество отказваме да приемем, че Covid-19 съществува и че той тотално промени начина на функциониране на обществата. Не разбирам защо българите не искат да приемат, че това са наложени от обстоятелствата положения и няма как да ги избегнем, а искат – хем да са отворени училищата, хем всичко да се върне по старому, но да не се ваксинираме и да не ни тестват. Как да стане? Просто критичните ситуации изискват поемане на някакъв риск. Можем нищо да не правим и да чакаме, но досега чакахме, вирусът мутира и още ще мутира, колко още ще чакаме?“
Прогноза за България
„Явно ще вървим по модела на Русия. Сега ще имаме дълго плато с много заболели и висока смъртност. С претоварени болници, което ще наруши нормалното функциониране на цялата здравна система. Ако не се ваксинират повече хора, за съжаление ще има и следващи вълни и ще са по-драматични отколкото на други места в Европа. За да не се случи това, е необходим политически консенсус, който да вземе решение, че Covid-19 ще е от първостепенна важност в дневния ред на обществото.“
Чуйте целия разговор с д-р Таблов в звуковия файл.В ноемврийското издание на рубриката "Часът на етиката" в предаването "Време за наука" се обсъжда социалният модел на увреждането и идеята за грижа. Гост на предаването беше д-р Гергана Мирчева от Института за философски изследвания (ИФС) към БАН, която разгледа етическите измерения на грижата и тяхната социална значимост. Според д-р Мирчева е..
В студените зимни месеци темата за бездомните хора става особено актуална. Липсата на подслон, храна и здравни грижи често поставя живота на тези хора в риск. В ефира на "Нашият ден" Евгений Радушев, ръководител на мобилна група за бездомни към организацията "Каритас", сподели предизвикателствата, пред които се изправят бездомните, както и..
За "местните агенти", които преодоляват недостатъците на градския и обществен живот, в "Нашият ден" разговаряме Марина Кисьова , която събира около себе си активните граждани на Пловдив . Преди 15 години Кисьова заминава за Ирландия, където по европейска доброволческа програма се занимава с благотворителност. След завръщането си в България..
Михаил Мишев е журналист на свободна практика, който работи върху дезинформационните наративи, разпространени в ромските общности на България. Мишев се включва в "Нашият ден" от Сливен, където е една от най-големите ромски махали у нас. "Страхът води хората към някакви действия, той е универсален инструмент за влияние" , казва..
"Моята борба за дете и процедурата стартира през ноември-декември 2006, а дъщеря ми се роди през 2019 година след много усилия и борба. През този период видях проблеми в обществото ни, за които не предполагах, че съществуват, а именно за проблемите на бездетните двойки в България, които са над 200 000 в момента. Над 50 000 семейства у..
Как достъпът до точна и проверена информация влияе на социалното приобщаване и благосъстояние? Може ли да бъде причина за маргинализация и как..
Една много интересна фотографска изложба съчетава фотография, архитектура и разкази на хора, живеещи по покривите. Ще научите къде и докога можете да се..
Сюжетът на романа "Лешникови градини" поставя сериозни и открити въпроси, без компромиси. Защото тъкмо със задаването на въпроси се открива нов свят,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg