„Всички сме направени от звезди“ не е просто красива фраза, а самата истина. Всеки човек, когото познавате или сте познавали, всяка звезда на небето – колкото и да сме различни, ние, хората, от небесните тела, всички сме съставени от едни и същи химични елементи. Атомите, които изграждат нас и всичко друго, са немалък, но все пак краен брой. Знаем ли обаче коя е първичната материя, онази субстанция, която описват митологиите, трактатите на философите, а после и на алхимиците?
По-голямата част от материята се състои от най-простите атоми на водорода, хелия, а също въглерод, азот, кислород.
Атомите на всеки елемент има различни характеристики и свойства, но как са се образували първоначално. Как е започнало всичко?
Чуйте разговора с д-р Николай Качаров, гост-лектор на Рацио, в презентацията „Всичко е звезден прах“, която можете да следите онлайн на 16 ноември.
Д-р Николай Качаров е магистър по астрофизика от Физическия факултет на СУ през 2006. След кратка специализация в Европейската южна обсерватория (ESO), започва докторантура в университета в Хайделберг, където се занимава с изследвания на химичните елементи на звездни купове. След това започва работа в института Макс Планк в Хайделберг, а от 2020 година е част от института по астрофизика Лайбниц в Потсдам.
Основните му научни интереси са свързани с изследването на химичната и динамична еволюция на близки галактики. Комбинирайки данни за движенията на звездите в дадена галактика и техния химичен състав, ние можем лесно да реконструираме миналото и да направим реалистични оценки за бъдещето развитие на тази галактика.
Черно море се утвърждава като едно от най-ценните места за археологически и научни проучвания. Уникалната "безкислородна зона под 150 метра дълбочина" съхранява в изключително добро състояние потънали кораби, морски съдове и различни материали, които иначе биха се разрушили в други водни басейни. Тази природна особеност превръща Черно море в..
Идеята за "инженер на резервни човешки части" звучи като сюжет от научна фантастика, но в съвременната медицина това вече е реалност. Един от българските специалисти, които превръщат високите технологии в пряка помощ за пациентите, е д-р Петър Вълчанов от Медицински университет – Варна. Той работи в областта на медицинското 3D моделиране и..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България – Общински културен институт Научно-образователен детски център, който се намира в София, "Музейко". Един..
В началото на ноември в БАН се проведе Информационно популяризиращ форум "Критичните и стратегическите суровини: експертни мнения и доминиращи нагласи в общественото мнение". Форумът бе открит от доц. д-р Светослав Георгиев, директор на Геологическия институт при БАН и Национален координатор на Националната научна програма "Критични и стратегически..
Това е само част от платформата на д-р Николай Шарков, представена при избирането му за президент на Световната дентална федерация. Дългогодишният стоматолог, преподавател, лидер на българските зъболекари, бе наш гост по различни теми. Преминахме през спомените за родния Бургас, за студентските години и първите крачки в професионалната стоматология...
Книгата "Войната за Петрич 1925 г." беше представена по време на тържествата по повод 100-годишнината от Петричкия инцидент или кратката гръцко-българска..
В "Аларма" гостува журналистката от "Свободна Европа" и поетеса Катерина Василева – лауреат на ХLI Национален младежки конкурс за поезия "Веселин Ханчев"..
На 11 ноември, Дзверин ден, пред публика беше представен сборникът с десет фентъзи разказа от български автори "Дзверове". Негов съставител е Тодор..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg