Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Камбаните говорят

Снимка: bg-patriarshia.bg

Първото, за което ще се сетим, когато отворим дума за църковните камбани, е въздействащият им звън. Камбаните обаче могат да кажат много повече, ако се вгледаме в тях – в изработката, украсата и надписите. Те ще ни насочат към мястото, където са отлети, годината, майсторите, дарителите, храма или селището, за което са поръчани. За съжаление поради практиката старите и повредени камбани да се претопяват за отливане на нови са останали много малко образци от предвъзрожденско време.

Когато в последните десетилетия на османското владичество православните българи се сдобиват с правото да строят храмове и да отливат камбани, дарителите не смеят да оставят имената си, а само инициали. Някои от тях са разшифровани, други – не.

Все още църковни камбани стоят забравени в рушащи се църкви в някогашни български села, останали в територията на южните ни съседи.

В района на Родопите, където ислямизирането или връщането към православното християнство са част от драматичната история на местните българи, камбаните пътуват от село в село, според поредната смяна на религията. Така пътищата на камбаните следват съдбата на хората.

Доц. Георги Митринов събира разказите на местни жители отсам и отвъд днешните държавни граници, снима камбаните и други епиграфски паметници, за да бъдат съхранени поне по този начин ценните сведения за историята и езика ни. Времето, немарата и съзнателното заличаване на българското извън територията ни рушат оцелелите материални свидетелства, за които държавата ни би трябвало да положи грижи.

Чуйте разказа на доц. Митринов за историята на църковни камбани, родове и селища на прочути майстори и щедри дарители.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Неустоимото привличане на езика и смелостта да му се отдадеш

"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може.", пише проф. Александър Кьосев в предговора, като ни подготвя за среща с нестандартно четиво, в което се убеждаваме сами, прелиствайки страниците му. Трудно е да се определи жанрово, още по-малко възможно е да се открие системността, присъща на едно научно изследване...

публикувано на 18.06.25 в 18:28

Билковите пури са един от методите на лечение в китайската медицина

Традиционната медицина на Китай е холистична система на лечение, която се практикува близо 5000 години. Вкоренена в древната философия и култура, тя еволюира в цялостен и усъвършенстван подход към здравето и благосъстоянието на ума и тялото. Д-р Юй Цун в продължение на три месеца обучаваше българските си колеги за начините на лечение,..

публикувано на 18.06.25 в 16:15
Акад. Атанас Атанасов

Тепърва ще влизаме в същността на дълголетието

"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...

публикувано на 17.06.25 в 16:30
Участниците в Международната научна конференция

30 години катедра "Славистика" във Великотърновския университет

По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика. Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати..

публикувано на 17.06.25 в 10:10
Доц. Иван Держански

Математиката в езика и езикознанието и сто начина да кажем 58

Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..

публикувано на 16.06.25 в 17:39