Децата и битките на възрастните „в името на децата“

Ожесточените спорове, публични изявления и протестни акции на родители около тестването на децата, присъственото или дистанционното обучение често се състоят пред очите и с участието на самите деца. Предупрежденията на психолозите, че напрежението, страховете или гневът на значимите възрастни се предава на малките като че ли не стигат до съзнанието на родителите.

Има една съществена отлика между възприятията и реакциите при децата и възрастните. Когато зрелият човек се сблъска с опасност или заплаха във външния свят, той насочва мислите и усилията си, за да предпази семейството и най-близките си. Когато детето усети тревога, страх, безпомощност у възрастните в семейството, то отнася усещането си към външния свят. Така в очите му светът става несигурен, плашещ, опасен. Не трябва ли децата да участват във вземането на решения и да водят битки по въпроси, които ги засягат – навярно биха възразили някои. Да, трябва, но когато е по силите им да носят и отговорността за тях. Малките имат право на детство, а родителите имат задължението да им го осигурят, поемайки отговорността за важни, съдбовни решения, за които е необходим опит, зрелост и информираност.

В рубриката „Всичко за образованието“ психоложката Венета Младенова, която има и богат опит като училищен психолог, споделя, че тревожността у малките е засилена напоследък, а страховете им, свързани с важните за тях възрастни, оставят траен отпечатък върху психиката им.