Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Книжният пазар и пандемията

Десислава Алексиева, АБК: Книгите не бива да са луксозна стока

Снимка: Ани Петрова, БНР

След българското участие на най-голямото международно книжно изложение – Франкфуртският панаир на книгата 2021 – и в навечерието на Софийския международен панаир на книгата в НДК от 7 декември. Как се справя книжният пазар, какви са проблемите на издателствата и книжарниците, каква е ролята на изложенията в пандемичната криза? Какви са проблемите пред българските издатели и ще се превърне ли намалената ставка от 9% ДДС върху книгите в постоянна мярка в подкрепа на книгоиздаването у нас?

За тези и някои други проблеми разказва в "Артефир" Десислава Алексиева, председател на Асоциация „Българска книга”:

Франкфуртският панаир на книгата

"Успешно беше представянето на българската литература на Панаира на книгата във Франкфурт. Изключително много срещи проведохме. Имаше и български издател, който имаше собствен щанд, освен националния щанд, който ние (АБК – бел.ред.) организираме и на който са представени около 40 български издателства. Това, което показа Франкфуртският панаир и което е особено положително за нас, е, че дори и в тази пандемична обстановка е възможно да се организира изложение – разбира се, при спазване на всички мерки. Освен на живо Франкфуртският панаир имаше и дигитална форма на участие. Така ще бъде и на Софийския международен панаир на книгата. Георги Бърдаров, носителят на Европейската награда за литература, беше във Франкфурт на българския щанд и разговаря с гостите на щанда. Тези панаири са една много добра платформа за обмен на идеи, за сключване на договори и това се запазва през пандемичната обстановка. 

Участието на в такива изложения е чудесен начин за промотиране на българската култура и литература. Тази година Франкфуртският панаир беше по-малък като обем и брой изложители, но независимо от това интересът към българската литература беше много голям, както и интересът към програмите за превод. На откриването бяха нашите посланици и консул в Германия, както и вицепрезидентът г-жа Илияна Йотова, както и зам.-министърът на културата г-жа Весела Кондакова. Това досега не се беше случвало и показва, че институциите в България вече усещат важността на тези изложения за промотиране на българската култура. Този институционален интерес за мен е знак в много положителна посока."

Панаир на книгата в София

"Миналата година той не се състоя заради пандемичната ситуация. За съжаление новините около книгоиздаването не са особено добри, с оглед на повишаването на цените на хартията и на проблемите с доставките. Това е сектор, който изключително разчита на устойчивостта и на читателите. Този панаир не може да бъде в мащаба, в който е бил традиционно, дори и Франкфуртският панаир не беше в пълния си обем и блясък тази година. Но панаир ще има – ще участват по наша информация около 60 издателства. Това е изключителен успех за нас, защото много от издателствата са възпрепятствани и финансово, и ресурсно. Ще има и два фестивала – Софийският международен литературен фестивал и Софийският международен литературен фестивал за деца и младежи, които се провеждат паралелно с датите на Панаира в онлайн формат. И двата фестивала са подготвили изключително богати програми."

След пандемията има изключителен спад в броя на тиражите на българските книги

"През 2019 г. средният тираж е бил около 800 бр., а през 2020 средният тираж е 450 бр... Това е наистина обезпокоително. Свързано е с много фактори. Но, ако имаше нещо, което даде глътка въздух на книгоиздатели у нас от 1 юли 2020 г., това е намалената ставка на ДДС върху книгите. Ние правихме много постъпки в 46-ото НС тази мярка да остане като постоянна, защото книгите са продукт – те са инвестиция в бъдещето и е важно ставката да бъде запазена, за да можем да постигнем устойчивост, особено сега."

Подкрепата на държавата

"Истината е, че намалената ставка на ДДС помогна на колегите да оцелеят, 9% ставка е позволила на много издателства да продължат да работят, да оцелеят на пазара. Когато става дума за културна индустрия, е изключително важно да има истинска подкрепа от държавата. Не говоря за финансова подкрепа, а по-скоро за стратегическа подкрепа, която да насърчава четенето и да се грижи за младото поколение – ваучери за култура за младите хора (както е в Италия и във Франция). Има много неща, които да се направят и да подпомогнат косвено книгоиздаването – ние сме единственият бранш, който не иска пряка подкрепа за себе си. Ние винаги искаме да се подкрепя обществото, библиотеките... и хората да бъдат по-четящи и по-грамотни. Книгите не бива да бъдат луксозна стока – те са толкова важни, колкото е хлябът."

Десислава Алексиева изтъкна необходимостта да има отдел, дирекция, място в Министерството на културата, което да се грижи за програмите за превод, за развитието на българската литература, за насърчаване на четенето и българското книгоиздаване. Председателят на АБК подчерта, че по-ниският ДДС върху книгите е позволил да не се повишава средната корична цена, цивилизационен избор и инвестиция в бъдещето, реална полза за четящите хора. Това ще позволи на издателствата да оцелеят, защото, дори с намалената ставка, ние сме на 23-то място в ЕС.

Чуйте повече от звуковия файл.



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Феникс Върбанов с изложба в галерия "Стубел"

За първи път Феникс Върбанов представя изкуството си в галерия "Стубел". Живеещият в Париж художник определя себе си като космополит и често казва, че е дар от Бога да бъде посредник между три култури. Българската, китайската и френската култура са дълбоко вкоренени в същността на този артист – с родители прочутия Марин Върбанов и майка Сун Хуай Куей...

публикувано на 18.04.24 в 18:00

Або представя втората си книга с разкази

За първата си книга "Поводи за връщане" Або беше написал: "Имал съм късмета да живея на четири континента и да обиколя над 40 държави, преди да стана на 27 години. Живял съм в Пекин, Арекипа, Финикс, Манчестър, Лондон, Самоков, София – в разбъркан ред. Обичам да се запознавам с нови култури, да научавам езиците им и да чета литературата им в оригинал...

публикувано на 18.04.24 в 16:35
Подготовката на българския
павилион във Венеция

60-ото юбилейно издание на Венецианското биенале

На 19 април в 17.00 часа в зала "Тициан" (Sala Tiziano) е официалното откриване на Българския павилион на 60-то юбилейно издание на Венецианското биенале. Най-важният форум за съвременно изкуство в света ще се проведе от 20 април до 24 ноември 2024 г. и ще представи националните проекти на 331 артисти от различни държави. "Чужденци навсякъде" е..

публикувано на 18.04.24 в 16:15

По стъпките на творците в "Кварталът на писателите"

Нов пътеводител ни разхожда из "Кварталът на писателите", за да опознаем някои от най-забележителните ни творци, но и една по-лична София. Той включва подробна информация за 50 обекта, свързани с литературното минало на столицата от периода между Освобождението и края на Втората световна война. Сред тях са десетки домове и временни квартири на известни..

публикувано на 18.04.24 в 11:58

Езикът – граница и безграничност

За границите на грамотността, на превода, на културните търсения през езика – разговор в "Нашият ден" с доц. д-р Ани Бурова , литературен историк, критик, теоретик и специалист по превода, и доц. д-р Дария Карапеткова , преводач, преподавател и теоретик на превода. За доц. Бурова, която преподава чешки език и бохемистика в рамките на..

публикувано на 18.04.24 в 10:44