Кои са ценните архитектурни образци, попаднали в обобщението “соц“

Големите и видими сгради и комплекси, строени в България след 1944 г., обикновено са слагани под общ знаменател с етикет "соц" и "комунистическо наследство", без да се отчита фактът, че сред тях има и ценни образци на времето си, отразяващи локално глобалните културни и архитектурни явления през ХХ век.

• Ново архитектурно наследство
  

Все по-често този архитектурен слой в България е подложен на сериозни трансформации, водещи до обезличаване или разрушаване. Всички музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и все още далеч от патината на наследството от предходни периоди – като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например.

На базата на изследване, възложено от “Софияплан“ на екип от Университета по архитектура, строителство и геодезия, е изготвен йерархизиран списък на ценни образци на българската следвоенна архитектура на територията на Столична община.

Темата коментира в “Нашият ден“ Даяна Николова, архитект с профил „културно наследство“ в екипа на “Софияплан“ и координатор на проекта „Ново архитектурно наследство“:

“Нашата цел, като звено, занимаващо се със стратегическото и пространствено планиране на общината, беше да предприемем реални стъпки за дефиниране на образците от този слой, да му дадем плътност и да имаме малко по-ясно очертание на това – кое от периода след 1944 г. представлява ценност."

Темата коментира в “Нашият ден“ и гл. ас. д-р арх. Анета Василева, архитектурен критик от WhATA и преподавател в УАСГ.:

“Т.нар. "ново архитектурно наследство" всъщност попада в обсега на наследството от най-ново време, което дори като такова е дефинирано в Закона за културното наследство. И нашата инициатива се явява продължител на дългогодишни усилия – както професионални, експертни, така и граждански инициативи, които са в посока оценка, припознаване и по някакъв начин защита на определени образци и ключови сгради от този период.

Обществото реагира примерно при събарянето на сладкарница “Феята“, или на хотел “Сердика“, или на ресторант “Ропотамо“. В същото време много институции, експертни организации в годините са имали свои инициативи в тази посока. Например Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство с Международния европейски проект “Атриум“, който обхващаше архитектурата на тоталитарните режими от ХХ в. и други подобни активности."

“Ново архитектурно наследство“

"Инициативата беше стартирана преди около две години, именно във връзка с програмните документи и намерението на “Софияплан“ да разшири представата и обхвата на културното наследство и да го включи като поредния пласт в многообразния град, който те чрез много свои проекти и инициативи се опитват да дефинират и да въведат. Можем да сметнем, че стартът беше някъде малко преди пандемията, а в края на 2021 г. вече представяме официалните резултати.

Брой на архитектурните обекти със статут “културна ценност“

Темата коментира в “Нашият ден“ гл. ас. д-р арх. Емилия Кълева, преподавател в катедра „История и теория на архитектурата“ в УАСГ:

“Все още не можем да отговорим на въпроса за броя на обектите, но сме по стъпките на този отговор. Самата инициатива вече се разпростира извън София, защото периодът е оставил следи не само в София, но и в цялата страна. Почти във всички градове всъщност сериозно е променена материалната среда в повечето от българските селища в този период.

Не всичко заслужава да бъде третирано като “културно наследство“, но с нашата работа целим да се опитаме да разсъждаваме по този въпрос и да правим предложения – кое от построеното през този период има качества да бъде причислено към архитектурните или урбанистични ценности в България."

Критериите

"Те трябва да бъдат такива, каквито са за останалото културно наследство. Когато излъчваме кандидати, ги анализираме и оценяваме със системата от национални критерии, която се прилага за всички останали обекти."

Темата коментира в “Нашият ден“ арх. Петър Петров – директор на НИНКН.

Начинът

"Има серия дейности, които могат да бъдат предприети, например като колегите, които се намесват в тях, се съобразят с качествата, които ще бъдат определени в резултат на тези проучвания, за да могат те да запазят своя архитектурен облик и специфика."

Чуйте разговора в звуковия файл.