По всичко личи, че разговорът за „завладените“ медии в „превзетата“ държава тепърва ще се задълбочава и няма как да бъде по друг начин, след като беше доказано, че много от системите за контрол в държавата ни не работят. Как се отразява това на медийния сектор?
И защо, по думите на проф. Нели Огнянова, гаранциите за правото на информация и медиен плурализъм отпадат или не се въвеждат?
И коя е „заигравката“, която парализира медиите в България?
Какво ни показва случаят с вестник „Труд“, избухнал преди дни, защото Министерството на културата и полицията, заради неплатени задължения, запечата помещенията, в които е настанен този вестник.
Все въпроси, на които отговаря в „Мрежата“ на доц. д-р Иво Инджов, политически и медиен анализатор, преподавател по журналистика във Великотърновския университет.:
„Случаят с в. „Труд“ е показателен за симбиозата, в която дълго време са съществували част от медиите в България, симбиоза с властта. Ние знаем с кого, с коя партия, с коя политическа сила, която беше и партия - държава, е реализирана тази симбиоза. Става въпрос за ГЕРБ. Случаят с „Труд“ е един остатък от системата, който показва, че има много останки, големи отломки от тази система и някои медии още не са си пречупили верноподаническия стил на отразяване на тази партия. Тези отломки могат да минират опитите за прочистване на медийната система в България. Глаголът „прочиствам“ не е хубав, но ще го свържа с това, което вие казахте, а именно да има някакви етични стандарти, които да се практикуват, да бъдат приети от журналистическата общност, да бъдат припознати от по-голяма част от медиите, защото не бива да очакваме 100% съгласие и на тази база медиите да започнат да контактуват като автономни организации с държавата, а не да зависят от нея с пряко или индиректно финансиране.“
Целия разговор може да проследите в звуковия файл.
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..
В художествената галерия "Асен и Илия Пейкови" в Севлиево тази вечер ще бъде открита изложбата на младия художник Й оан Данаилов . От 17:30 ч. жителите и гостите на града ще могат да се докоснат до неговите платна и фотографии, които разкриват особеното му усещане за детайл и природа. В ефира на "Нашият ден" Данаилов сподели повече за творческия..
В "Нашият ден" разговаряме с украинския бежанец Дмитрий Трофимчук, който разказва за отношението на българските власти към съдбата му. Казуса коментира Маргарита Шурупова , руска журналистка, която от началото на войната на Русия срещу Украйна живее в България и работи за проекта "Очевидците на 24 февруари". Представяме разказа на Дмитрий,..
Носителят на Нобеловата награда за литература за 2025 г. Ласло Краснахоркаи е смятан от мнозина литературни критици за един от живите класици на унгарската..
На 25 ноември художникът, поет и преводач Роман Кисьов ще представи новата книга ARS ORPHICA MODERNA – концептуален проект със стихове и картини...
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg