Наистина ли е банално злото

На 15 декември 1961 г. е произнесена присъдата срещу Адолф Айхман, един от големите нацистки военопрестъпници. Той се е криел в Аржентина под фалшивото име Рикардо Клемент. Похитен е от израелските тайни служби и е откаран в Ерусалим, където след процес е обесен. Хана Аренд пише прочутата си книга „Баналността на злото“ по повод наблюденията си върху процеса, като самата книга става обект на хвалебствени и критични анализи, и още е. Българският писател и журналист Виктор Барух е свидeтел на живо на процеса, за който по-късно също написва своите репортажи.

Предаването е посветено на институционализираното зло, и се занимава с това какво превръща уж обикновени хора в престъпници.

Професор Тодор Танев, специалист по политически науки, ексминистър на образованието, говори за Хана Аренд и злото, а той е преводач на новото издание на книгата и автор на предговора. Танев споделя тезата си, че винаги е възможен исторически регрес. Самият Виктор Барух – вече на сто години, разказва за впечатленията си от процеса в Ерусалим. Ивайла Александрова пък запознава слушателите с опита си от работата по книгата „Горещо червено“ – по спомени на съпругата на Райко Алексиев, и разказва как дори представители на интелигенцията могат да станат винтчета от репресивната машина на тоталитарната държава.