Проф. Цочо Бояджиев взе голямата награда за поезия „Иван Николов”

Проф. Цочо Бояджиев е носител на голямата награда за поезия "Иван Николов" на 25-ото юбилейно издание за книгата си "Кухата сърцевина на живота".

ЗИМНО СЛЪНЦЕ

Националната награда за поезия „Иван Николов” беше връчена на 17 декември (петък) от 18 ч. на официална церемония в галерия „Кредо Бонум“ в София на ул. „Славянска“ 2.

Шест поетически книги попаднаха в краткия списък с номинации за Националната литературна награда „Иван Николов” през 2021 г. Журито с председател проф. Александър Шурбанов и членове доц. д-р Гергина Кръстева и д-р Надежда Радулова съобщи преди седмица дългия списък, селектиран сред 39 предложени книги от общо 16 издателства. От тях, след още допълнителни селекции, журито подбра шест, които влязоха в краткия списък с най-добрите поетически книги, участвали в конкурса през тази година. Кой ще получи високото отличие, отново решава журито.

Ето какво заяви председателят на журито проф. Александър Шурбанов в "Артефир":

"Наша задача беше да излъчим най-добрите от 39 книги. Това е затруднително и същевременно много интересно, защото преминаваш през едно ветрило от поетични езици, което е просто замайващо. Аз лично съм впечатлен от поетичната продукция на тези 12 месеца. Във всички поколения – нашите поети са от 19- до 69-годишни. Разбира се, преобладават младите хора. Между тези 39 книги са попаднали 14 дебютни, 9 книги са втори, а втората книга е много важна, защото тя утвърждава поета – първата книга е по-скоро заявка, а втората казва дали авторът е част от българската литературна сцена. 

15 издателства участват в публикуването на тези книги, 15 издателства се занимават с поезия... Определено има концентрация в определени издателства. Прави впечатление, че няколко доста усилено работят. Това е хубаво, защото към тях се създават центрове на живота на българската поезия – групи от поети, които гравитират към тези издателства. Не е страшно, славно е да се издава поезия и това е нужно на българската култура.

Времето, в което живеем, е трудно, сложно – това личи и в тоналността на българската поезия. Прави впечатление преобладаването на меланхолния тон, дори на места има резигнация, едно самовглъбяване в душата на поета, самоизключване до голяма степен от по-големите контексти на обществения живот. И ако има обществени теми, те се намират вътре в психологията на поета, а не като нещо външно. Общо взето, тъгата, горчивината са много често в центъра на тези поетични гласове, включително и на най-младите.

Много трудно е в поезията да се градират успехите. В поезията няма ред, има устрем. И въпреки меланхолията, която споменах, този устрем се усеща, той е вътрешното напрежение на духа, което дава своите резултати в словото."

Чуйте повече от звуковия файл.