Ако целта на изучаването на „Гражданско образование“ в средното училище е да подготвя активни граждани на демократично общество, то не би имало ефект без да е подкрепено от демократични методи и среда на общуване в самото училище. „Класическият“ авторитарен модел на преподаване и организация на процесите в образованието на практика противоречи на тази цел.
Защото демокрация не може да се изучава по недемократичен начин. Знанията за правата и отговорностите на гражданите, институциите, обществените организации и т.н. са само част от предпоставките за формиране на гражданско поведение. Особено важно е децата да придобият осъзнати нагласи и да усвоят уменията за активно участие в обществените дела. В това най-общо се заключава идеята за придобиване на компетентности. Възпитаването на компетентни граждани не може да е цел и задача единствено на учебния предмет „Гражданско образование“, който се изучава по един учебен час седмично в 11 и 12 клас.
Самото отношение на учителите, независимо какво преподават, начините да включват учениците в дейности, да изслушват мненията им и да насърчават инициативата вече е реален „урок“ по демократично гражданство. Затова от основно значение е и атмосферата и стилът на ръководство в конкретното училище. Ако още разширим кръга на отговорните за формиране на младите граждани в рамките на средното образование и с висшите органи на управлението му, би било добре те да са последователни в посланията и действията си, за да не останат формулираните цели само като добри пожелания.
В рубриката „Всичко за образованието“ по темата разговаряме с Евелина Варджийска, гл.ас. във Философския факултет на Софийския университет.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
