Ако целта на изучаването на „Гражданско образование“ в средното училище е да подготвя активни граждани на демократично общество, то не би имало ефект без да е подкрепено от демократични методи и среда на общуване в самото училище. „Класическият“ авторитарен модел на преподаване и организация на процесите в образованието на практика противоречи на тази цел.
Защото демокрация не може да се изучава по недемократичен начин. Знанията за правата и отговорностите на гражданите, институциите, обществените организации и т.н. са само част от предпоставките за формиране на гражданско поведение. Особено важно е децата да придобият осъзнати нагласи и да усвоят уменията за активно участие в обществените дела. В това най-общо се заключава идеята за придобиване на компетентности. Възпитаването на компетентни граждани не може да е цел и задача единствено на учебния предмет „Гражданско образование“, който се изучава по един учебен час седмично в 11 и 12 клас.
Самото отношение на учителите, независимо какво преподават, начините да включват учениците в дейности, да изслушват мненията им и да насърчават инициативата вече е реален „урок“ по демократично гражданство. Затова от основно значение е и атмосферата и стилът на ръководство в конкретното училище. Ако още разширим кръга на отговорните за формиране на младите граждани в рамките на средното образование и с висшите органи на управлението му, би било добре те да са последователни в посланията и действията си, за да не останат формулираните цели само като добри пожелания.
В рубриката „Всичко за образованието“ по темата разговаряме с Евелина Варджийска, гл.ас. във Философския факултет на Софийския университет.
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
В сърцето на града, в емблематична стара сграда, се намира Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. Сграда, приютила хиляди експонати, свидетелства за бита, дълбоките търсения и душата на троянеца – творец и занаятчия. В поредицата ще разказваме именно за тези търсения с помощта на уредници и изследователи, отдадени..
Бургас има история, която го отличава от повечето български градове. Особеният дух на града и жителите му може да се усети в историческата експозиция на РИМ Бургас, където експонатите "разказват" историята от османското владичество до новото време около началото на ХХ век. Всеки втори бургазлия е потомък на бежанци, разказва д-р Иванка Делева,..
Невяна Троянска е дългогодишен кореспондент на вестник "Труд" във Варна, журналист с впечатляваща кариера, автор на две книги и трета под печат, собственик на сайта Брат.бг, но преди всичко е неуморим пътешественик. Още не се е върнала от едно пътуване и вече мечтае за следващото. Тя неотдавна беше в Мексико и аз веднага набрах телефона, за да ни..
Етнографският отдел на РИМ Бургас е разположен в очарователна стара къща в централната част на града. Построена е през 1850 г. за петия кмет на града Димитър Бъркалов, родом от Калофер, който пожелал домът му да е в типичния подбалкански стил, разказва главната уредничка Пламена Кирова. С нея тръгваме из залите на музея, които искрят от цветовете на..
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България..
В "Нашият ден" гостува Катя Костова , създател на АртТеатър Берлин – място, на което българите в Германия имат възможността да се срещнат с българската..
Георги Борисов представи двутомника си "Моите истории" в Художествената галерия в Созопол в рамките на 41-вите Празници на изкуствата “Аполония”...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
