Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Най-най-най! Дубай!

В емирството поставят толкова много рекорди, че от Книгата на Гинес са отворили нарочен офис там

7
Снимка: Магдалена Гигова

Бях напълно убедена, че няма да позная Обединените арабски емирства. Логично! Не бях ходила там от 2000 година. И наистина сякаш бяха сменили държавата. Не само като архитектура, а и като устройство и правила. Двете части Бур Дубай и Дейра, едната хотелска, а другата търговска, са се разраснали до свръхмодерен високотехнологичен град с метро, което се управлява от компютър, а не жив водач с отделни вагони за жени и деца и за любители на лукса. Финансово сити, озеленени жилищни квартали навътре в пустинята и прочутият изкуствен остров Палмата, чиито съвършени форми на стилизирано финиково дърво се виждат от космоса. Това че отвоюват земя от морето е нормално – тук тя е кът. Само пясъкът е в изобилие. Идеята за медия и интернет сити и местна Силициева долина, за които „купуват“ най-големите умове и където си дават среща на най-напредничавите технологии, също е близка до ума – петролът все някога ще свърши. Затова емирството все повече се отваря за туризма. В момента той заема 8% от брутния вътрешен продукт, а делът на нефта е още по-малък.


В Дубай никой, който не е роден там от местни родители, не може да получи тамошен паспорт. Виж, работните визи и разрешенията за пребиваване се дават сравнително лесно, стига трудът ви да е необходим. А там имат нужда от всякаква квалификация. Като се има предвид, че на дубайците им е забранено да изпълняват непрестижни служебни задължения. Когато попиташ някого какво точно работи, дубаецът отвръща „Аз съм местен!“, което наистина си е професия. Освен, че получават определена сума за късмета да се родят в емирството, почти всеки притежава 51% от поне една фирма. Чужденци не могат да започнат какъвто и да било бизнес без местен съдружник. Той не прави нищо. Просто се договаря да получава определена сума. Нещо като наем дубайски паспорт. Нещата вървели безметежно до кризата през 2008 година, когато доста местни се оказали задлъжнели. С лизинг за автомобили, например. Чужденците масово напускали и зарязвали всичко. Включително и по над 600 коли на лизинг дневно с ключовете на таблото пред летището. Разбира се, емирът опростил повечето суми, но им останала обица на ухото.


От трите милиона жители на Дубай, българите са около 5000. Допреди пандемията били 7500, но част от тях се изнесли в други държави или се върнали у дома. Причината? Решението на работодателите да наемат вместо един квалифициран европеец, двама или трима образовани индийци или филипинци за една трета от заплатата му. Цените и разноските също галопират нагоре. За чужденци водата и токът са поскъпнали драстично, а при температури над 60 градуса на сянка през лятото, климатиците са насъщно необходими. Впрочем, официално термометрите в Дубай никога не показват повече от 49 градуса, защото по закон над 50 работата би трябвало да спре. Охлаждането на водата също е задължително, понеже от чешмите тече изключително гореща. Тя не става за пиене, защото се рециклира по няколко пъти, а и без това идва пречистена от морето. Наистина бензинът е под левче, но разстоянията в мегаполиса са големи, а и задръствания не липсват. Пък и колкото ти е по-могъщ джипа, по-голяма работа си, а те пият като змейове. Месечната поддръжка на имотите също е скъпа – освен хирургическата чистота, зеленината също изисква средства. До всяко изкуствено засадено дърво или тревисто чимче стига персонален маркуч, който се управлява от компютър. А това струва пари…


Ако се чудите защо ви карат да стоите най-малко 5 минути срещу камерата при проверката на паспортите, снемат биометричните данни на всеки посетител. По улиците почти няма полиция, но камерите (макар и дискретни) са навсякъде. Затова и престъпността е минимална, да не кажа липсваща. Но ако не сте спазили правилото да ходите с маска навсякъде, на летището може да ви сюрпризират с фиш за 3000 дирхама – около 720 евро, защото не сте ползвали задължителните лични предпазни средства и са ви снимали неколкократно. Същото е и с неспазването на правилата за движение по пътищата. В града ограничението е минимална скорост 60 км/ч, а максимална – 100. Глобата за превишаване и бавно каране е една и съща.


В Дубай толкова са обсебени от идеята всичко да им е най-най, че Книгата на рекордите Гинес е основала изнесен офис там. За най-високата сграда в света Бурж Халифа – 828 метра, всички са чували. Но там е и най-високият хотел в света. Най-голямата инсталация за цветя в света. Най-големият фойерверк в света… Общо 157 световни рекорда. Споменатата чутовна заря, обаче догодина ще бъде спряна по екологични причини. А на тази нова година вместо на едно място фойерверките бяха разпръснати на 29 места, за да се избегне струпване на хора, заради пандемията.


А най-големите пеещи фонтани не бяха достъпни за посетители в празничната нощ. За чудесиите на Експото и невероятните сгради в Дубай ще ви разказвам друг път.
Снимки и видео: Магдалена Гигова



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Стефана Димитрова

В годината на 90-ия си юбилей проф. Стефана Димитрова представя своя "Лингвистичен роман"

На 12 ноември в Ректората на Софийския университет Факултетът по класически и нови филологии със съдействието на катедра "Испанистика" и катедра "Англицистика и американистика" и Филологическият факултет на Пловдивския университет организираха честване на юбилея на известната българска лингвистка , в рамките на което тя представи новата си книга...

публикувано на 13.11.25 в 08:25
Мария Боянова, гл. ас. д-р Радина Илиева, гл. ас. д-р Стамен Кънев (от ляво надясно) на събитие в столичен мол за разпространяване на образователните програми и продукти на Националния етнографски музей, както и актуалните изложби.

НЕМ – пазител на българската идентичност: 3 епизод – Образователни програми

В третия епизод, посветен на Националния етнографски музей към БАН, разказваме за образователните програми , които реализира музеят днес. Националният етнографски музей към Българската академия на науките съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. Сред основните цели на музея са: Да..

публикувано на 12.11.25 в 16:10

SOS детски селища в подкрепата за психичното здраве при подрастващите

"Подкрепа за психично здраве и благосъстояние сред уязвими подрастващи" Това е инициатива, която се реализира от сдружение SOS детски селища България и цели да подпомогне деца на възраст между 10 и 15 години в това да разпознават и отработват техните чувства и емоции, породени от стреса в ежедневието, в училище и в семейството. Дейностите по..

публикувано на 12.11.25 в 15:50
д-р  Радостина Минина

От науката към практиката: нов инструмент за ранно откриване на стреса

Кои са най-стресиращите професии в България и какви са нивата на социална тревожност сред младите хора – това бяха сред основните теми на Националната научна конференция, посветена на психичното здраве и съвременните подходи за неговото опазване. За инициативата и новите изследвания разказа д-р Радостина Минина в ефира на предаването "Време за..

обновено на 11.11.25 в 13:23
Д-р Радослав Александров

Еврика! Успешните българи: Радослав Александров

Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р Радослав Александров днес е един от преподавателите, които подготвят младежите от националния ни отбор. А е започнал да помага на по-младите олимпийци още като първокурсник... "Гордеем се с..

публикувано на 10.11.25 в 17:05