За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност. Това показва първото в България широкомащабно представително изследване на отношението на съвременната българска езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години – от 2017 до 2019 г. Базова организация е Институтът за български език на БАН, който разработва кодификационните документи, задължителни за официалната писмена практика на български книжовен език. Начинанието е трудоемко и скъпо, но събраните данни ще бъдат меродавни поне за десетилетие, защото нагласите се променят много бавно, дори когато практиката показва силно разколебаване в прилагането на някои правила.
Учените установяват, че анкетираните 1000 пълнолетни българи не само не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, но дори изказват удовлетворение, че е потърсено мнението им за нещо наистина важно. Символната стойност на езика се оказва водеща за сънародниците ни, което се потвърждава и от разминаването между нагласите им към книжовната норма и практическото прилагане на правилата.
Като много важна е посочена и функцията на книжовния български език като средство за общуване. За разлика от възрожденския период днес книжовният български език има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. В тази посока е и ефектът от приемането на българския език като един от официалните езици на Европейския съюз, както и утвърждаването на кирилицата като предпочитаната азбука за писмена комуникация. Владеенето на книжовния език също така е критерий за разграничаване между „грамотни“ и „неграмотни“.
Учените обръщат внимание, че една група от анкетираните рязко се отделя от всички останали – това е групата на хората, които сами се определят като „живеещи в мизерия“. За тях въпросите, свързани с книжовния език, не са от значение, а отговорите най-често са „не мога да преценя“. Макар че те са по-малко от 1 %, тревожно е, че има граждани, които са напълно отчуждени и изолирани от общността.
Анкетата показва също, че повечето българи са търпими към грешките на околните и рядко им правят забележки, навярно поради собствената си неувереност по отношение на книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на високопоставени личности, политици, журналисти и други публични лица е голяма. Езиковедите наблюдават и подчертано доверие към благонадеждни научни източници на информация и справка по затруднителни случаи на употреба. Голямо е търсенето чрез интернет. Това прави особено належащо създаването на интернет платформа от езикови ресурси и на тази необходимост трябва да отговори платформата, която предстои да бъде въведена – БЕРОН (български езикови ресурси онлайн).
Представителното проучване на нагласите към книжовната норма и прилагането на утвърдените правила дава на учените солидни аргументи в работата им. Високата оценка на символната функция на книжовния ни език като елемент на националната ни идентичност е ясен сигнал към вземащите важни решения за държавата ни, че по темата за езика трябва да се работи много внимателно, с аргументи и зачитане на обществените нагласи.
В предаването „За думите“ – разговор с доц. Руска Станчева и доц. Татяна Александрова от Секцията по съвременен български език на Института за български език при БАН, част от екипа на проучването.
Енергията от възобновяеми енергийни източници не е "вятър работа": през първите шест месеца на 2025 година слънцето и вятърът за първи път изпреварват въглищата по електропроизводство. Китай и Индия достигат рекорди и дори намаляват производството на изкопаеми горива и емисиите в енергетиката. В Европа тенденцията е подобна, но климатичните..
За страната ни предстои влизане в еврозоната – стъпка, която ще промени живота и икономиката ни. Неотдавна в Министерството на иновациите и растежа беше проведена дискусия за еврото, предизвикателствата и възможностите за бизнеса и инвестициите. По темата в "Нашият ден" разговаряме с Илия Кръстев , член на УС на AIBEST и председател на BRAIT. "..
На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията бутаха детско болнично легло по улиците на София – от Педиатрията на бул. "Иван Гешов" до Министерството на здравеопазването (МЗ). "Това не е протест, а нашият начин да поставим исканията си за среща..
Предаването "И рибар съм, и ловец съм" започва с изречението "Ние си вървим и тихичко си гърмим!" и завършва с думите "А вие се пазете и мислете – не само за себе си, а и за средата, на която ние ѝ се падаме околни!" Между тези две сентенции водещите Асен Масларски и Росен Мирчев коментират тънкостите на подводния риболов и как и защо ловец избра..
Българското късопаметство, политическата апатия и непочтената дистанция между политика и журналистика коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Чавдар Николов , карикатурист. "Понякога малко страдам от това, че мога да престана да рисувам нови карикатури и да си остана на старите. Все ще изровя нещо, което става за този момент. Много..
Едно пътуване, започнало преди повече от 30 години, има нова спирка в Берлин. Фотографската изложба “Пътешествия“ на Симеон Лютаков , която включва кадри..
В навечерието на Деня на народните будители ефирната поредица "Събуди се, България!" на Terra Култура събира в четири октомврийски епизода..
На 16 октомври фондация "За Доброто" проведе символична акция под наслов "Бутаме детското здравеопазване" . Екипът и доброволци на организацията бутаха..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg