„Защото аз така казвам!“ – непосилно е да преброим колко пъти всеки от нас е чувал тези думи и колко от тези пъти човекът, който ги изрича, е в ролята на родител, а защо не и на по-възрастен роднина, приятел, може би дори и колега. Да не говорим за случаите, в които самите ние сме ги изричали. „Защото аз така казвам!“ е: краят на вечен спор или развръзката на нова кавга; опит на един авторитет да се наложи над бъдещ такъв или начин да помолиш другия да ти се довери и да се вслуша в думите ти – думи, които би трябвало да казват всичко, а всъщност не говорят за нищо друго освен за безсилие, породено от любов.
В световете на различните поколения често е така, и не защото аз го казвам, а защото детето си остава дете за своите родители, ако ще и на 100 да е. Защото тези преди нас са изживеели, видели и чули повече и това не подлежи на обсъждане. Защото еволюцията във взаимоотношенията ни е трудна, неизбежна и наситена с всичко и по много. А може би по-скоро е желана, отколкото да я има. Обаче пък си заслужава да бъде разгледана по-обстойно, макар и с думи в ефира.
В „Какво се случва“ с психолозите Мариела Михайлова-Стефанова и Людмил Стефанов, основатели на Психологически център „Аз и Ние“, и с Неви Боджукова, семеен консултант и автор на книгата „Страх от обичане“, се опитваме да разнищим невъзможните възможни взаимоотношения между поколенията. Най-вече в едно семейство. Тема стара като света.
Оказва се, че преди да си дадем отговор на въпроса дали обръщаме достатъчно внимание на тези отношения, трябва да осъзнаем каква е нашата мяра за достатъчност. И от каква по-дълбока инстанция даваме това внимание и на кого.
Децата са огледало на своите родители и следват и се водят от модела, с който са израснали. Като до съответния модел се прибягва най-често в критични ситуации. И колкото и да не одобрява поведението и отношението на родителите си, толкова повече прилича на тях.
В едно семейство, казват психолозите, не е хубаво да ти бъде прекалено удобно, защото по този начин се пренасищаш с любов и губиш градивния елемент.
Ако ще ни е удобно и уютно, то това трябва да е в личните ни отношения, където всичко е въпрос на взаимност. В семейството – трябва да си даваме сметка, че сблъсъкът преди всичко ни изгражда и превръща в хората, които дори не подозираме, че искаме да бъдем. А уважението е и за малки, и за големи. Това важи за всеки тип взаимоотношения, защото това как се държим с членовете на семейството си, отговаря на това как ще се държим и с хората извън него.
Обикновено съдим другите за нещата, които възприемаме като наши собствени недостатъци. Затова и ако един родител не харесва нещо в своето дете и го критикува прекалено за това, най-доброто решение на проблема е да го открие и промени първо в самия себе си.
А най-важният урок, който човек може да получи от всеки тип взаимоотношения, е да обича без страх.
Повече за различните светове на поколенията и взаимоотношенията между тях чуйте в звуковите файлове.
В епизод 613 "Трамвай по желание" прави радиопремиера на пълнометражния документален филм "Потопът и вкаменената гора", с режисьор Еленко Касалийски и по сценарий на Маргарита Бойчева. "Потопът и вкаменената гора" е филм за уникалния в световен мащаб природен феномен Вкаменената гора, който се намира на дъното на Черно море. Това е филм за..
Книгата на Николай Аретов "Преводната белетристика от първата половина на ХІХ век. Развитие, връзки с оригиналната книжнина, проблеми на рецепцията" разглежда изчерпателно преводните творби в периода от възникването на новата българска литература до Кримската война (1854-1856). Авторът се спира върху развитието на "повествователната техника,..
Драматичният театър "Стефан Киров" - Сливен гостува в София с най-новия си спектакъл – "Боряна". Постановката по пиесата на Йордан Йовков е дело на Петър Денчев. Ролята на Боряна изпълнява актрисата Мария Манолова. "Темата за избора присъства много силно в пиесата, но тя присъства и днес - ние не си даваме сметка, че нашият избор има..
Валери Чакалов, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и Стефан Божков откриха снощи обща изложба с най-новите си творби, създадени в последните години. Валери Чакалов работи в областта на графиката, живописта и неконвенционалното изкуство. Красимир Карабаджаков "притежава изключително освободено образно мислене, а експресионистичните му картини..
След успеха на събитията на "Кинолюбителите" от миналата година, когато бяха показани любителски филми на Серафим Мънков и Станка Пенчева, "Киноклуб Супер 8" продължава да представя такива филми в Дома на киното. Този път ще видим още по-богатата колекция на софийския адвокат Христо Пиперков, заснета на редкия формат 9.5 мм. "Филмите показват..
Дебютната изложба "Ло̀но" на Йоана Ангелова-Тодорова е част от 15-ото есенно издание на Международния фестивал, посветен на хартиеното изкуство – София..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg