Търсенето на нови източници на протеин определя индивидуалната ни диета, както и глобалната хранителна индустрия. Световната животновъдна индустрия произвежда повече емисии от парникови газове, отколкото всички автомобили, самолети, влакове и кораби, взети заедно.
„Ако предвижданията за нарастване на населението се окажат верни, ще имаме нужда от допълнителни сто милиона тона протеин за изхранване на човечеството, а за неговото производство ще са нужни между няколкостотин и няколко милиона тона фуражи. В момента източниците на протеин за фураж са неустойчиви – те идват основно от дива риба и соя. Запасите от дива риба отдавна са изчерпани, а изсичането на гори, за да се засаждат соеви култури, освен другите си негативи, допълнително засилва промените в климата. Предлагането на протеин от насекоми спестява за всеки тон произведен продукт улов на пет тона дива риба или изсичането на 450 дка гори. Не се налага и транспортиране на неустойчиво добити суровини на далечни разстояния. А и насекомите се изхранват с остатъчни продукти от други производства, с което решава и други проблеми“, разяснява Камен Василев, индустриален директор на "Насекомо" – компания, която се занимава с преработването на ларви на черната муха за производство на протеини за животни и олио.
Компанията не предвижда производство на продукти, предназначени за консумация от човек, но според изследователи насекомите са изключително чисти, а хранителният им профил е впечатляващ. Ако едно пиле може да бъде "обогатено" с вода, да бъде инжектирано с антибиотици и хормони, то при ядливите буболечки това е невъзможно. Също така, ако животното е болно от нещо, то може да се предаде на човека – излишно е да напомняме за едни прилепи в Китай… При насекомите обаче няма такава вероятност.
Друг любопитен факт е, че 100 гр брашно от щурци съдържа 68 гр протеин – над двойно повече в сравнение с пилешкото, което в 100 гр месо има едва 28 гр протеин.
Не е ясно дали насекомите скоро ще станат част от диетата на хората, но е доказано, че, ако светът иска да окаже въздействие върху климатичната криза, хранителната система трябва да бъде коренно променена. Начинът, по който произвеждаме храна, начинът, по който храната се управлява и движи по света, и това, което ние като потребители решаваме да сложим на чинията си, има значение за климатичната криза.
Чуйте предаването от звуковия файл.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...