Възможно ли е хората да живеят по-зелено и чисто, без да се отказват от блага и удобства, които са приели за даденост. Възможен ли е преход към зелени енергии, намалени отпадъци и щадящи природата технологии, без заплащането на висока социална цена? Това са част от големите въпроси на съвременния свят, а решенията им засягат всички, поради което е важно да си представим ясно какъв свят искаме и как трябва да изглежда преходът от линейна към кръгова икономика.
България се включи в глобалната инициатива Imagine Circularity, която представлява проучване в цял свят за възприемане на кръговата икономика. Анкетата е достъпна тук.
Въпросите в проучването са разработени от екип от учени от Институт „Коперник“ към Университета в град Утрехт и базираните в Брюксел експерти по комуникации от „Revolve Circular“. Партньор в проучването е Институт „Кръгова икономика“, а срокът за попълване на анкетата е 19 април 2022 г. Целта е проучването да обхване 1 милион души.
На базата на резултатите ще се разработят решения, които след това да могат да се прилагат при формиране на политики, иновативни бизнес модели и други инициативи на база на възприятията в глобален и национален мащаб.
Само чрез подобни проучвания, които акцентират на вижданията на отделни, заинтересовани групи, ще може да се предприемат адекватни действия за по-кръгови и по-устойчиви решения в полза на всички заинтересувани страни, коментират от организацията.
Чуйте повече за анкетата от Радко Ковачев от Институт „Кръгова икономика“ и се включете в допитването.
Чуйте и разговора с Христо Панчев за това какво е и какво не е кръгова икономика и има ли място пластмасата в кръговия модел на потребление.

Повече за българските народни вярвания, свързани с отвъдния живот и душите на мъртвите, ще научат децата в Националния етнографски музей към БАН. "Преценихме с колегите, че ще е интересно да подготвим информация и да я оформим като образователна игра, за народните традиции и вярвания, свързани с отвъдното и душите на мъртвите, с ада и с рая,..
В първия епизод ще ви разкажем за историята и проблемите със сградата на Националния етнографски музей към БАН. Музеят съществува, за да събира и изследва истории и предмети от бита на българина в миналото и настоящето. За поставянето на началото на музея и какво се случва с експонатите, разказва гл. ас. Иглика Мишкова. През 1892 година в София..
Веселина и Георги Андонови от Гоце Делчев отглеждат говеда от породите лимузин и шароле в модернизирано стопанство в село Нова Ловча. Първоначално по наследство семейството е отглеждало зърнени култури и картофи, но една лоша година ги насочва към търговията, преди в крайна сметка да решат да купят животни от френската порода лимузин. Веселина е..
В научно-практическата конференция, организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН от 17 до 19 октомври, с доклади се включиха над 51 участници от научни институти, университети, държавни институции, медии, неправителствени организации, частен сектор, религиозни дейци, учители. Предстои организаторите на..
Гостуването на доц. Драгомир Дарданов от болница "Лозенец" бе белязано от много прагматични и полезни послания. Младият лекар с две специалности – анатомия и хирургия, ни поведе по резонно стряскащия маршрут между операционната и живота. Специалистите-хиурзи са особен вид лекари – характерни са със своя радикализъм и почти винаги, при остри или дълго..
Жанрът полски литературен репортаж е едно от най-интересните явления в съвременната журналистика и литература. Това е разказ върху реално събитие...
Готова ли е българската икономика за еврото и каква ключова информация трябва да имаме предвид, когато планираме личните си финанси за следващата година?..
От 15 август до 15 ноември в сградата на Кръстник Колчовия хан в Регионалният етнографски музей "Етър" е експонирана изложбата "Новото ценно: Съвременно..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg