Възможно ли е хората да живеят по-зелено и чисто, без да се отказват от блага и удобства, които са приели за даденост. Възможен ли е преход към зелени енергии, намалени отпадъци и щадящи природата технологии, без заплащането на висока социална цена? Това са част от големите въпроси на съвременния свят, а решенията им засягат всички, поради което е важно да си представим ясно какъв свят искаме и как трябва да изглежда преходът от линейна към кръгова икономика.
България се включи в глобалната инициатива Imagine Circularity, която представлява проучване в цял свят за възприемане на кръговата икономика. Анкетата е достъпна тук.
Въпросите в проучването са разработени от екип от учени от Институт „Коперник“ към Университета в град Утрехт и базираните в Брюксел експерти по комуникации от „Revolve Circular“. Партньор в проучването е Институт „Кръгова икономика“, а срокът за попълване на анкетата е 19 април 2022 г. Целта е проучването да обхване 1 милион души.
На базата на резултатите ще се разработят решения, които след това да могат да се прилагат при формиране на политики, иновативни бизнес модели и други инициативи на база на възприятията в глобален и национален мащаб.
Само чрез подобни проучвания, които акцентират на вижданията на отделни, заинтересовани групи, ще може да се предприемат адекватни действия за по-кръгови и по-устойчиви решения в полза на всички заинтересувани страни, коментират от организацията.
Чуйте повече за анкетата от Радко Ковачев от Институт „Кръгова икономика“ и се включете в допитването.
Чуйте и разговора с Христо Панчев за това какво е и какво не е кръгова икономика и има ли място пластмасата в кръговия модел на потребление.
В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..
Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..
Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..
Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
На 14 януари т.г. вътрешният, към тази дата, служебен министър Атанас Илков, се срещна със своя турски колега в Истанбул, за да бъде направен анализ и..
Понятието " biodeutsch" ( биогермански) бе избрано за антидума за 2024 година в Германия. Защо журито определи това понятие за дискриминационно?..
В рубриката "Въпреки мрежата" Георги Марчев , журналист, работил като проверител на факти (факт-чекър), разказва как се проверяват факти и твърдения,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg