Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Цветна феерия в Миракъл гардън, стряскаща атракция на най-високата сграда в света

5
Снимка: Магдалена Гигова

Неотдавна в Покана за пътуване разказах за неотдавнашното си пътуване до Дубай. И обещах продължение, защото не мога да пропусна пищната цветна феерия Миракъл гардън, която напълно отговаря на името си – градина на чудесата. И това насред най-несретната пустиня, която сте виждали. 

Както вече споменах, в Дубай са обсебени от идеята всичко да им е най-най. Това пиршество от цветя и зеленина се е ширнало на площ от 72 хиляди квадратни метра и според местните е най-голямата градина, създадена от човешка ръка. Но дори да не е така, 109-те милиона различни цъфтящи растения в нея звучат внушително. 

Дверите на Миракъл гардън са отворени от октомври до май. После жегите стават непоносими и дори най-напояваните цветя не успяват да оцелеят. Да получават всекидневната си доза влага са се погрижили учени и IT специалисти, разработили сложна система за рециклиране на отпадъчна вода. Ландшафтни архитекти пък пренареждат цветята и те всеки път образуват различни фигури.

Танцуващи дами с кринолини целите от цветя поклащат триметровия си ръст в такт с класическа музика, приказни замъци, симпатични слончета, селото на смърфовете, кокетни къщички, водоскоци, езерца, алеи, покрити с пъстроцветни чадърчета… Разбира се, дубайците не са пропуснали да поставят мимоходом един-два рекорда на Гинес – за най-дълга стена от цветя – 800 метра, и най-висока пирамида от растения – 10 метра.

В градината на пеперудите крилатите са над 10 хиляди вида. От зеленчуковите лехи всеки може да си откъсне зарзават по свое желание и да го изяде, а в „ароматната“ част виреят билки от над 200 страни. Ритуалът да си приготвиш чай от собственоръчно набрани растения също е голям гъдел. Но нищо не може да се сравни с аромата на петуниите, с безцелното лутане, когато след всеки завой изскача нова чудесия, която не можеш да спреш да снимаш.

Бурж Халифа е най-високата сграда в света и чистокръвна печатница за пари. Качването до 124-тия етаж с най-бързия асансьор в света, който изминава времето за 1 минута и повярвайте, не ви става лошо, става с предварително запазен час. Отгоре на всичко асансьорите са двуетажни. Билетът за атракцията струва 60 лева, а капаните за туристи дебнат на всяка крачка. Преди да се качите на асансьора – щрак върху бяла стена. После наслагват зад гърба ви чуден изглед от върха на небостъргача, пъхат снимката в рамка, прилагат флашка и… ви взимат 75 евро с усмивка. 

Но това е само началото. Пъхате 10 дирхама в една машина, въртите до изнемога и апаратът изплюва тенекиена монета, която сами сте си „отпечатали“. С образа на Бурж Халифа, естествено. За тениските, шапките и традиционните прахосъбирачки няма да споменавам, защото, когато преодолеете сувенирните рубежи, пред очите ви се открива гледка по-хубава от всяка картичка. При това с 360-градусова панорама, която се променя с всяка крачка. 

В съседство е преживяването, което не е за хора със слаби сърца – както си вървите по стъкления под, той внезапно се напуква. Наужким, разбира се. Ако решите да се поглезите в най-високия ресторант в света ще трябва да слезете до първия етаж и да вземете специалния асансьор до него. В Бурж Халифа има и 900 апартамента, чиито цени паднали близо наполовина веднага след откриването поради голямото предлагане. И значителните неудобства. Ако случайно сте пушач, за всяка цигара ще трябва да слизате до партера, защото в сградата тютюнът е забранен, нищо че сте си у дома.

Впрочем, името на кулата е сменено в последния момент. Небостъргачът е замислен да се казва Дубай, но предвидените милиард и половина драматично свършват и без финансовата инжекция на президента на Обединените арабски емирства Халифа бин Зайед нямало как да бъде довършена. Ами да, само самопочистващата система за 25-те хиляди прозореца струва над 8 милиона долара.

В Дубай наричат Палм джумейра осмото чудо на света и доказват със снимки, че изящната форма на изкуствения остров наистина се вижда от космоса. Както личи от името, творението представлява ствол на финикова палма с 16 листа и полумесец под формата на бариерен риф. Тъй като местният пясък не е подходящ, 560-те хектара са изградени от натрошени скали от планината Хаджар, а пясъкът е от дъното на Персийския залив. Така се появява ръкотворният остров, на който са разположени частни резиденции със собствени пристанища, хотели и апартаменти. И понеже теренът е изкуствен, няма проблем да си купите имот с право върху земята. Ако можете да си го позволите, разбира се.

Глобал вилидж пък е целият свят в едно забавление. Малко наивно, но доста питателно. Представете си катедралата Василий Блажени в Москва до Айфеловата кула и срещу казахски аул. Подредбата на павилионите е доста хаотична – като залци, струпани в чинията на злоядо дете, но във всеки може да се открие храна от съответната държава, автентични стоки и атмосфера, в която да се потопиш. На почти истинския плаващ пазар, типичен за Азия, в лодките къкрят гозби. 

На пода в обиталището на Ирак е постлан огромен персийски килим, а копията на асирийски и шумерски богове в естествен ръст допълват внушителното въздействие. Но… колкото и цветно да ви го разказвам, най-добре е да видите Глобал вилидж със собствените си очи.

Незабравимо приключение е вечерята на яхта или ладия тип характерните за региона лодки дау, с каквато Синдбад Мореплавателят стигнал чак до Индонезия. Храната наистина е вкусна, но от играта на светлините върху небостъргачите забравяте да ядете. А когато лодката мине покрай Аин Дубай – най-високо виенско колело в света – 250 метра, двойно повече от Окото на Лондон, има опасност да зяпнете непоправимо. В сряда и петък към разходката из залива по тъмно има допълнителна екстра – шоуто на дроновете. По-дългата му версия струва на местните власти 299 хиляди долара всеки път. Няколко „карета“ светещи точки, строени като римски легиони. Първоначално дефилират в строен ред, но после започват да рисуват чудни картини, свързани с местния бит. Рибар хвърля мрежа в морето. Жарко слънце изгрява над пустинята. Арабски жребец препуска в галоп. Символът на дубайското гостоприемство – чайникът – налива живителна течност. И всичко това изобразено от дронове в светещи картини.  

Рееш поглед в небето и разбираш значението на английския израз "дъхоспираща гледка".

Снимки и видео Магдалена Гигова




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ

Хаджи Станьо Врабевски, премълчаният поборник

В българските национално-освободителни борби има имена, които някак са затулени от големите и мощни сенки, хвърляни от гигантите Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Георги Бенковски, Любен Каравелов, Панайот Волов, Стефан Караджа… Но те също са вградили себе си в бъдещето Освобождение, допринесли са да стане факт. Такава фигура е..

публикувано на 18.01.25 в 12:35

Над 1 млрд. лв. годишно е финансовият ефект от присъединяването ни към Шенген

Пет конкретни ползи с общ финансов ефект от 1.63 млрд. лв. годишно получава България от присъединяването си към Шенгенското пространство по суша. Това сочи оценката на учените от Института за икономически изследвания при БАН (ИИИ при БАН) в специално проучване, проведено в началото на 2024 г. по инициатива на Министерството на икономиката и..

публикувано на 17.01.25 в 13:20
Проф. Даниела Авджиева-Тзавелла

Приказка за... възрастни

Разказана от педиатъра-генетик проф. Даниела Авджиева-Тзавелла. Говорихме с нея не само за педиатрия и за здравословните проблеми, свързани с генетичните аномалии или с редките болести в ранната възраст, но и за симптомите, които родителите трябва да следят, за да реагират навреме. Още в началото специалистът разграничи редките от генетичните..

публикувано на 17.01.25 в 08:35

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04