„Хората са привързани към мненията си, но науката и климатичните модели не са въпрос на мнение. Ако не си добре информиран за това как нещо работи, не си в правото си да го коментираш в популярна платформа“, „Изглежда той смята, че моделираме бъдещия климат по начина, по който го правим за времето. Звучи интелигентно, но е напълно сбъркано“, „Словесна салата от безсмислици“, това са част от реакциите на световната научна общност по повод изявлението на канадския психолог и автор на книги Джордан Питърсън, който в подкаста на Джо Роган заяви, че „климатичните модели са ненадеждни и тъй като климатът е твърде комплексен, не може да бъде моделиран правилно“.
Това не е първият път, в който учени опровергават твърдения, направени в подкаста на Роган, The Joe Rogan Experience, който има 381 милиона потребители и 172 милиона последователи.
Случаят повдига за пореден път въпроса за отговорността на медиите и важността по експертни теми да се питат съответните експерти.
Затова в „Лабиринти на познанието“ климатологът Симеон Матев подчертава разликата между климат и време.
„Времето е състоянието на атмосферата в настоящия момент, на различни елементи на метеорологията, докато под климат разбираме статистическата съвкупност от състоянието на времето за период от минимум 30 години, в които трябва да натрупаме безброй много данни, за да направим оценка на климата на определено място.
Колкото до надеждността на моделите, учени от Калифорния се заеха да проверят данните от моделите, (а математическото моделиране датира от поне 50 години). Според направената засечка се оказа, че 95% от моделите се оказват точни в прогнозите си какво ще се случи с времето през годините.“
Чуйте и каква беше в климатично отношение 2021 година с поставените температурни рекорди екстремните температури в Европа и Канада и наводненията в Германия, както и за подценената, но опасна роля на метана в парниковия ефект.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
