В своя статия американският психолог и преподавател Питър Грей обобщава проучвания и експерименти, които доказват, че ранното академично обучение причинява вреда в дългосрочен план. Когато придобиването на академични умения като назоваване на буквите, четене, смятане и т.н. предхожда изграждането на интелектуални умения като осъзнаване, разбиране, изследване, разсъждение и пр., това води до по-лоши резултати дори в академичните тестове в по-късни години.
Още през 30-те години на ХХ век американският педагог Луи Пол Бенезет прави експеримент като изважда аритметиката от учебния план до 5 клас в няколко експериментални паралелки. Освободеното от изучаването на събиране, изваждане, умножение и деление време било използвано за разговори и дискусии по теми, интересуващи децата. Също така те били включвани в дейности, изискващи измерване и преброяване на неща, за да имат практически опит с числата и мерките. В началото на 6 клас учениците от експерименталните класове били подложени на тест успоредно с ученици от „нормални“ паралелки. Тези, които не били изучавали аритметика, се справили много по-добре с т.нар. „текстови“ задачи, свързани със ситуации, за които се изисква разсъждение и общо разбиране за измерването и числата. Учениците от традиционните класове показали по-добри резултати по аритметика. До края на 6 клас обаче децата от експерименталните класове напълно настигнали връстниците си с аритметичните задачи като запазили преднината си в логическите текстови задачи.
Експериментът на Бенезет бил забележителен и по още една причина. Той бил проведен с деца от най-бедните квартали, които по принцип винаги имали най-лоши резултати на тестовете. Педагогът се опасявал, че родителите с високи доходи и образование от богатите квартали няма да се съгласят с подобно отклонение от традиционната програма, тъй като имали високи амбиции за децата си. Изводът от този и ред други експерименти и проучвания показва, че преподаването на академични знания и умения на децата преди те да са развили мотивацията си за тях е затормозяващо и вредно, а „наученото“ без подходяща интелектуална основа е повърхностно и нетрайно.
Логично изниква и въпросът необходимо ли е толкова време и усилия да се изразходват в механично заучаване на знания и умения, които в крайна сметка не водят до трайно израстване и развитие на интелекта и личността, а напротив, ѝ вредят. Въпросът е жизненоважен в момента и у нас – при положение, че децата тръгват все по-рано в предучилищни заведения, какво и как е полезно и здравословно да изучават там, а и след това в средното училище.
В рубриката „Всичко за образованието“ разговаряме по темата с Маги Благоева, преподавателка в Центъра за демократично учене.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
