Седмото поред издание на документа за правителственото разхищение и за разследванията, направени от журналисти, е вече факт. Книгата, издадена от фондация „Фридрих Науман“, целяща да събере разследвания за проблемно изразходване на средства с пари от държавния бюджет или от европейски проекти, за 2021 година обобщава 15 различни случая от национално и регионално значение. В тазгодишното издание на „Черната книга“ са включени разследвания за парите от еврофондовете, похарчени за негодни маски, за милионите, похарчени без обществена поръчка от Министерството на отбраната, за строителството на „Арена Бургас“, за клиничните пътеки в болница „Лозенец“ и др.
За да разкажат за своите разследвания, в студиото на „Мрежата“ са главната редакторка на сайта „Зов нюз“ Мария Димитрова (разследване на скандална история за конфликт на интереси в една малка община) и журналистката от в. „Капитал“ Десислава Николова (историята за похарчени пари от еврофондовете за негодни предпазни маски и историята за корупцията в болница „Александровска“).
Превзетата държава
Десислава Николова: „Историите, разказани в „Черната книга“, са морална присъда. (…) Моят апел към хората е да внимават за кого гласуват, да внимават кои хора ще ги представляват в Народното събрание. Погледнете кого точно избирате, проследете историята на този човек, вижте по какъв начин той е работил за обществото при предишните си постове и тогава гласувайте. България е сравнително малка държава и професионалният път на повечето от нас е пред очите на обществото… Ако нямаш моралния критерий да кажеш, че не искаш този човек да те представлява, че той не бива да заема повече постове, чрез които да борави с обществени пари, с обществено доверие, с обществена надежда, да не говорим за здравето на хората, то тогава? Когато обществото развие тази нетърпимост, то едва тогава можем да вярваме, че сме свършили работа си повече от добре. Ние няма да спрем.“
Мария Димитрова: „Мислейки за това как хората да повярват в силата си и пречупвайки това през призмата на случилото се във Враца тези дни, виждам, че отново се задават много въпроси за доверието към медиите и тук аз не съм голям оптимист. Ние, малкото хора, които останахме да работим чиста журналистика и не се поддадохме на различни влияния, просто не успяхме да се преборим да остане тази чистота в професията ни. В повечето случаи колегите броят „кликове“, а не търсят фактите, доказателствата, някои станаха просто платени писари на различни политически партии и кампании и нашата професия изгуби тежестта си пред обществото, изгубихме доверието и това е нещо много трудно възстановимо, според мен. (…) Медиите започнаха да харесват сензационното, но това не е нашата професия. Отказвам да правя такива неща."
Десислава Николова: “Разколебана съм да бъда категорична за това дали ние държим да отстояваме правата си и да наказваме тези, които ги нарушават.“
Мария Димитрова: „Говорим, наистина, за превзета държава.“
Целия разговор можете да чуете в звуковия файл.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg