Какви политики трябва да бъдат приложени, за да се създаде средна класа в българското земеделие и да не изчезнат малките производители?
Подготвя се Българският стратегически план за развитие на земеделието, който трябва през март да бъде внесен в ЕК.
Темата коментира в “Нашият ден“ Пламен Абровски, председател на комисията по земеделие в Народното събрание:
“За да можем да подпомагаме и структурираме българското земеделие, трябва да работим в две направления: едното е краткосрочното – подготовката на стратегическия план, схемите и мерките, с които ще можем да субсидираме нашето производство, второто направление, по което трябва да работим, това е защитата на пазара и създаването на пазарни условия.
Знаете ли колко бързо се обезценява трудът на българския производител на родни плодове и зеленчуци, когато мине през няколко прекупвачи, за да стигне до пазара?
На повечето пазари съществуват земеделски производители, които са такива само на хартия. Даден човек е регистриран като земеделски производител с два декара праскови, а продава четири тона домати на ден. Трябва да ограничим ролята на прекупвачите и да създадем ред. Освен с пари, трябва да помогнем на производителите да получават своя дял от пазара.“
Мерките

“Тук говорим вече за целеполагане. Като получаваш едни средства, трябва да можеш да кажеш какво ще направиш с тях. Това е планиране вече не само на ниво стопанство, а и на ниво държава членка.
В комисията по земеделие засилихме взаимодействията и изслушванията, защото ситуацията в момента е следната: съгласно регламента, министърът трябва да изготви всички схеми и мерки за подпомагане, трябва да отиде в Брюксел и да ги договори с Европейската комисия, а след това да се върне в България, да влезе в Народното събрание и да каже: “Договорих това, бъдете така добри да ми го одобрите“.
В същото време по Конституция НС е абсолютно самостоятелно и то е органът, който има право да взема независими решения.
За да се справим с този проблем, това което правим, е да изслушваме министъра, да работим заедно с него, за да можем да му дадем своеобразен мандат, уверение, че когато той отиде в Брюксел и договори нещо, ще бъде подкрепено и заложено в българското законодателство. Най-типичният пример е с тавана на субсидиите.“
Чуйте повече за това как тече работата по подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието – в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите:
“2004 г. сме имали 500 000 земеделски производители, сега имаме 120 000. Това означава, че всичко това, което търси ЕС, ние го имахме и с лека ръка го унищожихме. Бездействието, което се случваше вече 14-15 години, на практика говори само едно – умишлено поддържане на контрабанда на плодове и зеленчуци, нерегламентирани вноски, източване на ДДС и т.н., от което печелят хора, които могат да се преброят на пръстите на ръцете.“
Земеделието в условията на пазарна икономика
“Имаме четири фундамента – пазар, работна ръка, контрол и регулация на търговията на едро и дребно, и адекватни компенсации при загуби, породени от неблагоприятни климатични условия или пазарни сътресения.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл
"Не е нужно хората да са трезви или да са спрели наркотиците, за да заслужават храна, подслон и мило отношение". Такава е философията на "Розовата къща" – нископрагов център за работа с хора, зависими от наркотици и алкохол. В къщата хората получават храна, дрехи и всякаква помощ, от която се нуждаят, докато на местата, където те се събират,..
Екстремните метеорологични и климатични явления са причинили икономически загуби на активи, оценявани на 822 млрд. евро за периода 1980-2024 г. в Европейския съюз, като над 208 млрд. евро (25 %) от тях са настъпили между 2021 и 2024 г. Анализите на Европейската агенция по околна среда показват, че икономическите загуби се увеличават всяка..
На 27 ноември (четвъртък) – забравения Ден на победите, от 16.00 часа в Националния военноисторически музей на ул. "Черковна" 92 в София ще бъде открита изложбата "Войната и творците. Пътят през мрака". Тя представлява аудио-визуално пътешествие, в което войната е представена през очите на творците – художници, писатели, фотографи, които са..
През последните години навлизането на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Нови изследвания очертават тревожна картина: постоянният престой в социалните мрежи и безкрайното скролване в краткосрочен план привидно намаляват тревожността, но в дългосрочен – увеличават риска от депресивни състояния. Причината е в..
На прага на 2026 година в Lege Artis коментираме бюджета и здравните политики с д-р Стойчо Кацаров, п редседател на Центъра за защита правата в здравеопазването. "Харчат се все повече пари за същото качество и достъп до услуги" , заявява д-р Кацаров. Субсидиите ще се дават на избирателен принцип, и то само на държавни и общински болници, по..