Какви политики трябва да бъдат приложени, за да се създаде средна класа в българското земеделие и да не изчезнат малките производители?
Подготвя се Българският стратегически план за развитие на земеделието, който трябва през март да бъде внесен в ЕК.
Темата коментира в “Нашият ден“ Пламен Абровски, председател на комисията по земеделие в Народното събрание:
“За да можем да подпомагаме и структурираме българското земеделие, трябва да работим в две направления: едното е краткосрочното – подготовката на стратегическия план, схемите и мерките, с които ще можем да субсидираме нашето производство, второто направление, по което трябва да работим, това е защитата на пазара и създаването на пазарни условия.
Знаете ли колко бързо се обезценява трудът на българския производител на родни плодове и зеленчуци, когато мине през няколко прекупвачи, за да стигне до пазара?
На повечето пазари съществуват земеделски производители, които са такива само на хартия. Даден човек е регистриран като земеделски производител с два декара праскови, а продава четири тона домати на ден. Трябва да ограничим ролята на прекупвачите и да създадем ред. Освен с пари, трябва да помогнем на производителите да получават своя дял от пазара.“
Мерките
“Тук говорим вече за целеполагане. Като получаваш едни средства, трябва да можеш да кажеш какво ще направиш с тях. Това е планиране вече не само на ниво стопанство, а и на ниво държава членка.
В комисията по земеделие засилихме взаимодействията и изслушванията, защото ситуацията в момента е следната: съгласно регламента, министърът трябва да изготви всички схеми и мерки за подпомагане, трябва да отиде в Брюксел и да ги договори с Европейската комисия, а след това да се върне в България, да влезе в Народното събрание и да каже: “Договорих това, бъдете така добри да ми го одобрите“.
В същото време по Конституция НС е абсолютно самостоятелно и то е органът, който има право да взема независими решения.
За да се справим с този проблем, това което правим, е да изслушваме министъра, да работим заедно с него, за да можем да му дадем своеобразен мандат, уверение, че когато той отиде в Брюксел и договори нещо, ще бъде подкрепено и заложено в българското законодателство. Най-типичният пример е с тавана на субсидиите.“
Чуйте повече за това как тече работата по подготовката на Стратегическия план за развитие на земеделието – в звуковия файл.
Темата коментира в “Нашият ден“ Тодор Джиков, председател на Националната асоциация на картофопроизводителите:
“2004 г. сме имали 500 000 земеделски производители, сега имаме 120 000. Това означава, че всичко това, което търси ЕС, ние го имахме и с лека ръка го унищожихме. Бездействието, което се случваше вече 14-15 години, на практика говори само едно – умишлено поддържане на контрабанда на плодове и зеленчуци, нерегламентирани вноски, източване на ДДС и т.н., от което печелят хора, които могат да се преброят на пръстите на ръцете.“
Земеделието в условията на пазарна икономика
“Имаме четири фундамента – пазар, работна ръка, контрол и регулация на търговията на едро и дребно, и адекватни компенсации при загуби, породени от неблагоприятни климатични условия или пазарни сътресения.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл
С доц. Костадин Коларов – ръководител на Катедра "Предприемачество" към УНСС и директор на Института по предприемачество разговаряме в "Нашият ден" след връчването на дипломите на бакалаврите и магистрите от випуск 2025. В студиото на предаването е и Елиана Чакърова , която е магистър в първия випуск на специалност "Дигитален стартов бизнес" ...
Днес в Стара Загора ще се състои първото издание на форума "Парад на професиите" , който се организира от ОМНИ Human Development, с подкрепата на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на образованието и науката. Партньор на събитието е Търговско-промишлената палата – Стара Загора. Редакторът Ани Маринова представя събитието в..
В последните години инвазията на дигиталната среда в живота на децата се превърна в централен обществен въпрос. Новите изследвания показват тревожни тенденции: постоянният престой в социалните мрежи, съчетан с безкрайното скролване, понижава тревожността, но в дългосрочен план увеличава риска от депресивни състояния. Причината – непрекъснатите..
В рамките на 26-ото издание на Коледния музикален фестивал Държавна опера – Варна представя мюзикъла "Дух" , вдъхновен от едноименния филмов шедьовър. Постановката е дело на режисьора Сребрина Соколова , а музикалното ръководство и диригентската палка са поверени на С трацимир Павлов . В ефира на "Нашият ден" Павлов сподели, че зрителите..
Темата за страданието има светогледен характер, понеже повдига въпроса: "Как да си обясним неизброимите и ужасни страдания по света?" На него се дават различни отговори от философска гледна точка, които обаче се провалят в практически, в чисто човешки план. Въпросът за това как може да има страдание в свят, създаден от добър и всемогъщ Бог, стои в..
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
В рубриката "Разговорът" темата е развитието на българските уеб проекти и основните тенденции, които оформят дигиталната среда у нас. Повод за разговора..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
