Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Цветан Паров: Ако загубиш себе си в нормалния живот, винаги можеш да се прибереш в пещерата

Черните кутии на Земята

Камен Бонев: 85% от времето е мъкнене на багаж, но ако се заобичаш със спелеологията, намираш мястото си в пещерните среди

Пещерата Колкина дупка
Снимка: БГНЕС

Пещерите са толкова различни от всичко друго на Земята, че за тях съществува отделен дял от науката, наречен спелеология. В полето ѝ се пресичат интересите на най-различни изследователи – от геолози и палеонтолози до леководолази и встрастени пещерняци.
За много занимания се използва изразът „като голямо семейство“, но при спелеолозите той е 100% верен.
Пещернячеството не е индивидуално и самотно занимание, напротив, винаги се практикува в група, в тъмнина и без публика.

Освен че са записали геологичната история на Земята в себе си и са дом на уникални живи организми, пещерите дават възможност да се изследва как се променя дневно-нощният ритъм на човек под въздействието на мрака. На земята хората будуват, когато е светло и спят, когато се стъмни. А какво се случва, когато този ритъм изчезне?

Още по важен е въпросът какво се случва, когато пещерите безотговорно се използват като сметища. Те са съставна част от кръговрата на водата и всичко, което оставим в тях се връща под формата на замърсена вода. Една капка живак от батерия например, отравя 40 куб. м. вода.

Откъде една пещера е заслужила име като Джибровица може да се досетите, не ви се иска да знаете откъде е намерила името си „Кучешката“ пещера.

Чуйте разговора с Камен Бонев, геолог, участник в 13 от българските антарктически експедиции, пещерен инструктор и спасител и с Цветан Паров, магистър по аерокосмическо инженерство, с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас и по света. Цветан Паров е участвал и в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база.

Двамата се смятат за късметлии, защото са били на вероятно последните бели места по глобуса – Антарктика и пещерите. Те са сред лекторите на събитието „Пещери“, организирано от „Рацио“.

Камен Бонев е геолог, доктор по геология на Парижкия университет „Paris-6“. Работил е в 13 от българските антарктически експедиции и един от авторите на първите геоложки карти на о-в Ливингстън. От около 45 години се занимава с проучването и документирането на пещери и пропасти у нас и по света: в Куба, о-в Реюнион (Индийски океан), Мадагаскар, о-в Ливингстън, Грузия, Абхазия, Киргизстан, Тунис, Сирия, Франция, Албания, Гърция, Хърватия, Косово, Румъния, Китай, Виетнам, Лаос, Турция, Иран. Пещерен инструктор и спасител в пещери и пропасти. Понастоящем председател на Българското пещерно дружество.

Инж. Цветан Паров е магистър по аерокосмическо инженерство от Физическия факултет на СУ. Като хоби, спорт и страст се занимава с пещери от 1996 г., когато се записва за курсист в пещерен клуб и туристическо дружество „Витоша“ гр. София. Понастоящем е член на „Българско пещерно дружество“ с множество участия в експедиции и спелеоложки проучвания у нас, в Иран, Китай и Лаос. Участник в 27-ата Антарктическа експедиция на българската база през 2019 г.. Интересите му са в изследване на пещерните системи в югоизточна Азия, както и търсене на нови възможности за спелео-проучвания по света.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Росен Гацин

Росен Гацин: С ателието по родословие ще предизвикам младите

Кодовете на идентичност са основата на генеалогията, наука, която се занимава с родословията, с произхода на човека, с родословните връзки, с наименованията на различните членове на фамилията и точно родословието и фамилните връзки. Кодовете на идентичност ни отличават като индивиди и като хора, заяви в предаването "Следобед за любопитните" гл...

публикувано на 17.05.24 в 13:34
доц. Мирослава Жипонова

Ден на очарованието на растенията

На 17-и май Биологическият факултет на СУ "Св. Климент Охридски" организира Ден на очарованието на растенията. Денят на очарованието на растенията е международна инициатива, която започва през 2012 г. и придобива все по-голямо световно признание. Организира се през две години и през 2022 г. са организирани над 800 събития, проведени в повече от 50..

публикувано на 17.05.24 в 07:50
„Обсадата на Севастопол“, картина на Франц Рубо

Кримската война: причини, събития, последици

На 17 май 1853 г. Диванът на Високата порта отхвърля ултиматума на Руската империя, поставен ѝ от специалния пратеник на Николай I княз Александър Меншиков. Причината е, че една от точките в документа се явява пряка намеса в дейността на османското правителство: Санкт Петербург иска да покровителства и дори да ръководи духовния живот на..

публикувано на 16.05.24 в 15:50

Между проблемите и решенията в здравеопазването у нас и по света

Така обобщихме разностранните теми, обсъждани по време на международната конференция с участието на лекари от Югоизточна Европа. В преките включвания от събитието поставихме акценти върху изготвения здравен анализ и коментар на обществените нагласи. Автор на тази част от дискусията, която коментирахме в студиото, бе проф. Андрей Кехайов, президент на..

публикувано на 15.05.24 в 14:35

Директивата на Съвета на ЕС за борба с насилието над жени и деца

На 8 май Съветът на ЕС прие Директива за борба с насилието над жени и деца . Причината е разрастването на проблема през последните години. П рез 2023 г. над 20 жени са убити от мъже в България, а регистрираните случаи на домашно насилие срещу жени са 1359. Повтарям: регистрираните! Колко са в действителност – едва ли някой има представа. И..

публикувано на 14.05.24 в 13:25