С два семинара, организирани от Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език при БАН, Европейската езикова мрежа (European Language Gird) се представя пред българските потребители и създатели на езикови ресурси и услуги. Мрежата е най-бързо развиващата се в момента платформа за споделяне и разпространение на езикови ресурси, програми за обработка на езика и услуги в областта на езиковите технологии, подчертават организаторите. Само за няколко месеца езиковите ресурси и технологии за български, качени в платформата, са нараснали на 546.
Достъпът до услугите и ресурсите се осъществява по два начина. Първо, чрез директното ползване на наличното в самата платформа и второ, чрез представената в нея информация за ползване на други източници на безплатни или комерсиални ресурси и услуги. Друга важна функция на платформата е възможността и автори на ресурси да споделят своите разработки. Анкета, проведена предварително сред потенциалните потребители на платформата у нас, показват, че те най-често ползват собствени или безплатни ресурси. Това прави споделянето на достъпните източници особено важно.
Езиковите технологии са приложими и необходими за научни и академични цели, но и за бизнеса. Те включват анализ на текст, генериране на реч от текст и обратно - преобразуване на речта в текст, автоматичен превод, включително и на „екзотични“ езици, извличане на информация от документи, социални мрежи, медии, обработка на текстове за различни цели и т.н.
Предимствата на Европейската езикова мрежа са възможността за директно интегриране на ресурси и изчерпателната информация за други платформи, приложения и технологии, за институции и автори, които разработват езикови ресурси, казва проф. Светла Коева, ръководителка на Секцията по компютърна лингвистика на ИБЕ.
Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..
Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..
Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..
В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..
"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
