С два семинара, организирани от Секцията по компютърна лингвистика на Института за български език при БАН, Европейската езикова мрежа (European Language Gird) се представя пред българските потребители и създатели на езикови ресурси и услуги. Мрежата е най-бързо развиващата се в момента платформа за споделяне и разпространение на езикови ресурси, програми за обработка на езика и услуги в областта на езиковите технологии, подчертават организаторите. Само за няколко месеца езиковите ресурси и технологии за български, качени в платформата, са нараснали на 546.
Достъпът до услугите и ресурсите се осъществява по два начина. Първо, чрез директното ползване на наличното в самата платформа и второ, чрез представената в нея информация за ползване на други източници на безплатни или комерсиални ресурси и услуги. Друга важна функция на платформата е възможността и автори на ресурси да споделят своите разработки. Анкета, проведена предварително сред потенциалните потребители на платформата у нас, показват, че те най-често ползват собствени или безплатни ресурси. Това прави споделянето на достъпните източници особено важно.
Езиковите технологии са приложими и необходими за научни и академични цели, но и за бизнеса. Те включват анализ на текст, генериране на реч от текст и обратно - преобразуване на речта в текст, автоматичен превод, включително и на „екзотични“ езици, извличане на информация от документи, социални мрежи, медии, обработка на текстове за различни цели и т.н.
Предимствата на Европейската езикова мрежа са възможността за директно интегриране на ресурси и изчерпателната информация за други платформи, приложения и технологии, за институции и автори, които разработват езикови ресурси, казва проф. Светла Коева, ръководителка на Секцията по компютърна лингвистика на ИБЕ.
"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти, получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
В предаването "Български изпълнители" ще ви срещнем с младата българска пианистка Рая Костова. Музикант с интересен житейски и професионален път, който..
Данила Бабенко е руски гражданин, избягал от страната си, когато Русия нахлу в Украйна през февруари 2022 година. Вече три години Данила не може да..
Днес, в рамките на фестивала "Дни на класиката в Балчик", чието начало беше поставено на 19 юли, ще можем да станем част от концерт с шедьоври от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
