Трудно е да се каже защо и как у нас името му се е превърнало в нарицателно за сурови, дори жестоки методи на възпитание, включващи физически наказания. Съчетания като „макаренковско възпитание“, „макаренковски методи“ продължават да се употребяват широко, докато личността, идеите, делата и книгите на Антон Семьонович Макаренко са известни на сравнително тесен кръг от хора, запознати с историята на педагогиката и на ярките фигури в нея. Макаренко безспорно е сред тях, защото през 1988 г. е обявен от ЮНЕСКО за един от четиримата големи, оформили педагогическата мисъл на ХХ век заедно с Джон Дюи, Георг Кершенщайнер и Мария Монтесори.
Макаренко е роден през 1888 г. в град Белополие, Украйна. Завършва педагогически курсове и започва да работи като учител. По-късно завършва Полтавския учителски институт със златен медал. Междувременно е призован в армията, но през 1917 г. е демобилизиран заради късогледство. В бурните и мътни следреволюционни години Макаренко се посвещава на превъзпитанието на малолетни престъпници и безпризорни деца. През 1920 год. той организира колонията „Максим Горки“, а през 1927 г. – комуната „Ф. Дзержински“. Възпитание чрез труд, самоуправление и колективна отговорност са основните принципи в системата на Макаренко. Уважението към личността, съпътствано от високи изисквания, дава изключителни резултати. Това не му спестява сурови критики, доноси и уволнение, но му печели и привърженици и последователи. Още от младежките си години Макаренко е увлечен от книгите и писането, на което се отдава все повече с времето. Пише забележителната „Педагогическа поема“ – романизиран разказ за живота и работата си с малолетни, и още много произведения. Умира внезапно на 51 години при не напълно изяснени обстоятелства.
Методът му се изучава в европейските страни, има последователи и у нас, особено в така наречените Трудово-възпитателни училища. Въпреки специфичния за епохата стил и идеологическа обвивка, схващанията на Макаренко за възпитанието биха били много ценни и в съвременния свят. В рубриката „Всичко за образованието“ с доц. Марина Пиронкова, преподавателка по история на педагогиката в Софийския университет, само започваме един предстоящ разказ за автентичните идеи и методи на А. С. Макаренко.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
