На Карлсплац във Виена – точно срещу известната концертна зала „Музикферайн“ в Кюнстлерхаус – се намира Албертина модерн. Преди повече от 120 години младите художници, начело с Густав Климт, го напускат, защото смятат Съюза на творците за твърде консервативен. Сега сградата от 1865 година в неокласически стил е възстановена и днес тук е разположена експозицията на австрийския авангард, тук може да се види австрийско изкуство след Втората световна война, както и временни изложби.
Там са изложени две експозиции – главната е съсредоточена около изкуството на 80-те години на миналия век. Тази декада е смятана за най-важната за развитието на модерното изкуство. За него е характерно не една тема, а съвкупност от много различни начини на размисъл и дейности. Глобализирането на обществото и навлизането на компютъра в ежедневието играят съществена роля в модерното изкуство. През 80-те години всичко става изведнъж възможно. Сцената вече не е доминирана от абстракционизма и от попарта. В това десетилетие се ражда постмодернизмът.
Експонатите са конгломерат от картина, фотография и залепени и прикрепени вещи със символично значение. В първата зала са изложени фотоси на мъжки лица с акрилни бои и туш – произведение на Арнулф Райнер, в които той показва чрез цветове (предимно черния) как влияят фотографиите на настроението му.
Следват обектите на кича от американския автор Джеф Кунс, от които най-ярките в изложбата са фигурата на мечката с полицая и модерният Дон Кихот. Под мотото „Изкуството излиза на улицата“ са показани графити на Кейт Харинг от метростанции в Ню Йорк, както и психоделични комикси на Жан Мишел Баскуат и Кени Шарф.
В следващата зала са показани експонати на трансавангардизма. Те представляват колажи от елементи на рекламни текстове и плакати за различни продукти от ежедневието, но представени по такъв начин, че да провокират зрителя към размисъл за техния смисъл. В това течение е много силна Венецианската школа с главни представители Сандро Хия и Франческо Клементи.
Следват картини от Джак Голдщайн и Шери Ливайн, които са кръстени „картини на картини“ и представляват копия на фигури от чужди художници, но в собствена композиция. Такава е например картината на Ливайн „Пикасо“ в която фигурите са заимствани от творбата на Пикасо „Гуерника“.
Изложени са и произведения на австрийския художник Ервин Вурм – представител на минимализма. Набързо нарисувани скици само с няколко черти – са характерни за неговото творчество. Показани са скици за проекта му, наречен „Едноминутна статуя“. Следват обекти, наподобяващи крайния резултат на течението „Хепънинг“ от 70-те години: картини, рисувани върху залепени парчета от счупени чинии, обекти от мебелни части и машинни елементи. Голямо впечатление прави и композицията „Франкенщайн“ която се състои от няколко десетки детски парцалени играчки и кукли, зашити заедно.
Особено декоративни са двата щирокоформатни автопортрета на българската художничка Адриана Чернин, които показват лицето и части от крайници, скрити зад лехи от цветя.
Особен интерес представлява отделната изложба на Егон Шиле с негови автопортрети. Показани са платна, изразяващи различни настроения на художника, страдащ с изкривено от болка лице, затворник по време на полицейски арест и други.
Всички негови картини са шедьоври на натурализма с багрите на експресионизма в неповторими пози и ракурси, характерни за цялото творчество на този велик австрийски художник.
Повече чуйте в звуковия файл от Константин Брадваров.
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва Факултета по изобразителни изкуства във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Специализира "Графика" в класа на проф. Радко Спасов, а след това в графичния департамент на Академията за..
Механизмите, които трябва да подпомагат финансово държавните театри, почти не работят. Културните политики са в някаква агония, а е необходимо да се обърне внимание на потребностите на всеки един културен институт, за да може той максимално добре да изпълнява своята функция. Това смятат директорката на Театрална работилница "Сфумато" проф...
Навършват се 143 години от рождението на Владимир Димитров-Майстора. За 13-и път ще бъде връчена Националната награда за живопис на името на художника. Ден преди награждаването на новия лауреат и откриването на изложбата на миналогодишния носител на наградата – Димитър Чолаков, в "Артефир" е разговорът с директора на Художествената галерия..
В предаването ви предлагаме документален запис от 4 ноември 2024 г. от залата на Виенската държавна опера на спектакъла на "Мадам Бътерфлай" – триактната драма от Джакомо Пучини, под диригентство на Джампаоло Бизанти. Композиторът открива сюжета за своята шеста опера по време на престоя си в Лондон, където гледа едноактната трагедия "Гейша" на Давид..
"С образа на онези деца, които бяхме" – в "Артефир" гостува авторът на мемоарната книга Андрес Сааведра Бараона . Институтът Сервантес бе домакин на представянето на книгата, написана от чилиецът Сааведра, който вече 40 години живее в България. В своята мемоарна книга Сааведра събира спомени, лица, анекдоти, съдби на онези млади..
Известният попарт художник Калоян Илиев - Кокимото открива интересна изложба в галерия "Видима", Севлиево. Роден е през 1979 г. във Варна. Завършва..
"Не, аз благодаря!" е първата премиера на Плевенския театър "Иван Радоев" за 2025 година. Това е нова българска пиеса, автор е Албена Ненкова и сега..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg