Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Съвременното изкуство и жените на ръба

Какви са предизвикателствата на съвременния артист и какво е да си жена на ръба? 

Групата „ Жените на Ръб-а“ е създадена от Албена Михайлова, Венета Маринова, Моника Роменска, Надя Генова. Те представят първо издание на каталог с богат снимков и текстови материал за дейността на групата от 2014 досега. Каталогът е финален резултат на тази активност. В него намират място шест изложби и проекти, кадри от видеоклипове и артпърформанси. 

За изданието и дейността на групата на 25 февруари от 18 часа в Пловдив, Галерия U P.A.R.K. – ул. „Отец Паисий“ 24, ще говори проф. д-р Галина Лардева - Минкова, а чрез видеовръзка ще се включат съмишленици на „Жените на Ръб-а“ – Илиана Недкова и Райнхард Манц.

Заглавието на проекта обединява и противопоставя понятията Тяло и Дух чрез повторението на думата Здрав. Къде е домът на духа ни, и какво става, когато той е поставен в изолация от външни фактори. Жените на Ръба остават в творческа, работна фаза, въпреки световния ступор.

В изложбата "Масестри. Здрав дух здраво тяло" те анализират с присъщия им хумор собствената си екзистенция, рефлектират социалната среда и глобалната обстановка. "Здрав дух здраво тяло" е девизът на работния им процес. „Наричаме се „масестри” защото хем сме майсторки, хем сестри."

Плакатът на изложбата е сатирична препратка към прочутия плакат от 40-те години на миналия век „We Can Do It” на Дж. Ховард Милер. Плакатът вдъхновява Жените на Ръба, той показва жената, мобилизирана и действаща в критична ситуация. „Жените на Ръба“ засягат екзистенциални теми – физическото тяло, духа, като воля за действие, и средата, която обитаваме.

Издател на каталога: АМ contemporary, Базел; Дизайн и предпечат: Надя Генова; Текстове: „ Жените на Ръб-а“; Снимки и видеозаснемане – Райнхард Манц, Соня Станкова, Чавдар Найденов, Борис Богданов, Явор Беров; Превод на английски - Илиана Недкова; Печат - „ Жанет45 “, Пловдив. Проектът е съфинансиран от Общинска фондация „Пловдив 2019“ и е част от официалната програма на Пловдив - Европейска столица на културата.

Снимки – "Жените на РЪБ-а", предоставени от Албена Михайлова

Разговор с художничката Албена Михайлова, съвременен артист и издател на първото издание на каталога, за дейността на групата „Жените на Ръб-а“ и новите търсенията на артистичния квартет – чуйте от звуковия файл.

Албена Михайлова-Бенджи е родена в гр. Пловдив. През 1984 завършва графика в Националната художествена академия - София. В годините 1984–1994 е активен художник с редица самостоятелни изложби, участия в международни биеналета и носителка на награди. В центъра на нейните творчески търсения са взаимовръзките между графичното изображение и неговият пространствен еквивалент. Като резултат на това се раждат уникални инсталации и пърформанси, които намират широко отражение в пресата. 

През 1989-1990, Албена съосновава пловдивската група РЪБ, станала легендарна с неконвенционалния си маниер. По същото време художничката вдъхновява и изнася организацията на една от първите в България частни галерии – „Акрабов“, която има функция на резидентален център за съвременно изкуство. Паралелно с това е доцент в Гимназията за сценични и екранни изкуства в Пловдив. 

През 1994 г. Албена Михайлова-Бенджи заминава за Цюрих по покана на фондация БИНЦ 39 като художник резидент. Тя задвижва галерията по международната програма „Резартист“ в партньорство с Център Сорос и фондация БИНЦ 39, и организира обмен на художници, проекти, и фестивали между България и Швейцария. 1995-1998 Албена Михайлова-Бенджи специализира майсторския клас по видеоизкуство към Висшето художествено училище в Базел. 

Към творческия ѝ опит в Швейцария се числят членството ѝ в артистичната група ВИА – аудио видео фото арт, работата ѝ в ръководството на творческия съюз ВИЗАРТЕ. През 2008 Албена Михайлова е номинирана за награда за българско съвременно изкуство, присъждана от М-Тел. От 2008 Албена работи авторско документално кино и е режисьор и оператор. Многогодишният ѝ опит в международния културен обмен е събран в Института за култура АМcontemporary, който тя основава през 2009-а и ръководи до днес. Албена Михайлова-Бенджи е член на швейцарското сдружение за филм и мултимедийно изкуство Балимаж, Форум Авторска Книга Базел, както и дългогодишен член на ДПХ.  

 




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
Сцена от постановката „Новите дрехи на краля“ в Сатиричния театър „Алеко Константинов“

"Новите дрехи на краля" с премиера в Сатирата

Детското заглавие този сезон в репертоара на Сатиричния театър "Алеко Константинов" е "Новите дрехи на краля" драматизация на Евгений Шварц по приказки на Ханс Кристиан Андерсен. П ремиера е на 26 октомври на Камерна сцена . Три приказки на Андерсен се преплитат в един цветен, забавен и трогателен сценичен свят, който напомня на зрителите за..

публикувано на 24.10.25 в 08:05

Мембрани: дигитален пърформанс от независимата европейска сцена

Независимите дигитални артисти Никола Л. Хайн и Лукас Трунингер представят своята пърформативната инсталация "Мембрани" в Френския институт в София. Иновативна работа превръща текстове в светлинни импулси и звуци, изследвайки границите, в които се припокриват музиката и езикът. Творческото дуо ще демонстрира възможностите на хибридни..

публикувано на 23.10.25 в 17:07

Как едно ново читалище търси подкрепа от държавата?

За пет години работа Народно читалище "Тротоара 2020" организира десетки младежки събития и дава пространство на различни инициативи. Читалището работи със собствени средства, доброволци и дарения – без държавна субсидия. Всъщност във всяка от петте години то е кандидатствало за такава, по реда, предвиден в Закона за народните читалища, но макар да..

публикувано на 23.10.25 в 15:59
Ласло Наги

Литературно-музикален пърформанс по случай 100-годишнината на унгарския поет Ласло Наги

Кой любовта ще пренесе Когато аз изчезна сред тревите кого с концерти ще тешат щурците? Кой с дъх ще стопли скрежа по листата, кой сам ще се разпъне над дъгата? Кой милвал би бедрата на скалите, дордето станат рохка пръст в браздите? Кой галил би къдриците развени, в зида наболи, тупкащите вени? Кой тук от злостни хули, след кошмара, ще вдигне храм..

публикувано на 23.10.25 в 15:33
Покана

100 години от рождението на Борис Димовски: Хуморът като житейска философия

Седмицата минава под знака на 100-годишнината от рождението на художника Борис Димовски – майстор на карикатурата и илюстрацията с огромен принос за развитието на българската карикатура през втората половина на ХХ век. Димовски е автор на хиляди карикатури и много стенописи, илюстрации на над 200 книги за деца и възрастни. Съавтор е на Радой Ралин..

публикувано на 23.10.25 в 14:36