Вниманието – все по-дефицитно, все по-непостоянно, все повече неща, които го крадат. Кои мозъчни структури отговарят за съсредоточаването и разсейването и докъде стигнаха невронауките в познанието си за механизмите на вниманието, паметта и контрола?
„В идеалния си вариант вниманието е селективен инструмент, еволюционно то подсигурява възможностите да се справяме с предизвикателствата на средата и да приоритизираме непосредствените задачи, потенциални заплахи или опасности. Но днес кое ни е приоритет – работата, семейството, мигащият телефон, имейлът, настояващ за незабавен отговор“, донякъде риторично пита Богомил Пешев.
Как мозъчните структури, развивали се в продължение на хиляди години, за да ни предпазват от средата, се пренастройват за работа в съвременния живот?
За да разберем това, трябва да знаем как работят две големи системи – дорзалната и вентралната. Дорзалната е разумната, тя задържа вниманието и контролира спомените и мислите ни, тя е целенасочена.
Вентралната е свързана с изненадата, с любопитното и емоционалното, включва се, когато се случи нещо неочаквано. Нарича се още салиентна. Тя отговаря за способността да фокусираме лимитираните си перцептивни и когнитивни ресурси върху „уместния“ (салиентния) обект в обкръжението си, той може да е надпис, светещ в червено или шум.
(Следващия път, като отворите сайт или социална мрежа, обърнете внимание как са оформени нещата, към които ви теглят – реклами/промоции/линкове – и поздравете салиентната си система.)
Чуйте разговора с Богомил Пешев, който казва, че няма как да подобрим менталното и душевното здраве, без да знаем повече за мозъчното окабеляване, трябва да знаем къде отиват кабелите, каква информация пренасят и къде водят.
Втората част на разговора се насочва към паметовите механизми и наследството на Франц Гал, който достига до разбирането, че няма едно конкретно място в мозъка, отговарящо за конкретни функции, а говорим за мрежи, които са повече или по-малко активирани от различна информация. Затова паметта предопределя вниманието или обратното.
"Чрез участието си в 33-тата полярна експедиция тази година успях да реализирам една от своите мечти – да работя на едно от най-труднодостъпните места на остров Ливингстън, където е българската полярна база, нос Барнард", разказва в предаването "Следобед за любопитните" гл. ас. д-р Стефан Велев. "Там, заедно с моя адаш и колега Стефан, прекарахме 11..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical Neuroscience метаанализ, в който е първи автор. Това не е стандартна научна статия, а най-високата форма на академична публикация – резултат от задълбочен анализ на световната литература, статистическа..
Многобройни черни кратери, върху които не расте нищо, а земята е е покрита с потоци застинала лава и тъмна вулканична пепел. Това са част от пейзажите, които могат да се видят в геоложкия парк Кула-Салихли в провинция Маниса в Западна Турция. Геопаркът обхващаща площ от близо 300 кв. км., като интересното е, че природният парк все още не е много..
Повече от 1200 ученици ще участват във финалното състезание на 12-ото издание на Международния турнир "Математика без граници", което ще се проведе в Несебър. Подробности разказва организаторът на турнира Любомир Любенов в предаването "Следобед за любопитните". "Сред претендентите за медали са 758 финалисти от над 150 училища в България. В Несебър..
На 26 юни София отново е домакин на едно от най-очакваните събития в света на иновациите – Webit 2025: Web3 and Human-centered AI Edition . Това е ден, посветен на бъдещето, който събира на сцената едни от най-ярките умове в бизнеса и представители на водещи компании в света, политици, медии и предприемачи, които ще обсъдят последните новости в..
Студентът по медицина в пети курс на Медицинския университет Пловдив Пламен Пенчев публикува в международното научно списание Journal of Clinical..
В предаването "Български изпълнители" на 30 юни 2025 ще ви представим изключителната оперна певица Станислава Момекова. Тя притежава неподражаема харизма..
В България съществува един-единствен исторически доказан и документиран поклоннически път "Светият път". Той върви по точния маршрут, по който са преминали..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg