Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

В опасна близост с лъв на Мавриций

Марк Твен е казал: „В началото Бог е създал Мавриций, а после по негово подобие е направил рая”. Вече е факт и първият български чартър със 170 късметлии на борда, завтекли се да проверят твърдението на писателя на място. Ами, прав е бил човекът. Вече ви стана ясно, че и аз бях сред щастливците.

Мавриций е островна държава в Индийския океан, която ме привлече с най-голямата гъстота на исторически и природни забележителности сред останалите кътчета от рая като Малдивите и Сейшелите. Т.е. той не предлага само плажна романтика, ами има и много за гледане. И търчане, както се убедих от личен опит. За седмица плувах с диви делфини, видях водопад, който се излива направо в морето, природен феномен от 23 различни по цвят и нюанс пясъци, пекох се на десетки плажове и изгорях като за три живота, ядох сурови морски таралежи и храних маймуни. Но като отявлен любител на животните, сърцето ми остана при разходката с лъвове.


Прочетохте правилно. Разхождах се с лъвове, които си бяха съвсем живи, не упоени и страховито дружелюбни. На Мавриций в „Касела нейчър парк“. Разбира се, че мога да ви разкажа и как да прекарате на острова хем бюджетно, хем без да се лишавате от нищо, но ще оставя това за друг път. Толкова съм развълнувана от срещата с лъвицата Матала и лъвът Зимба, че започвам с тях.


„Касела парк“ е причудлива смесица от опитомена и дива природа, от общуване с царе на животните и галене на миниатюрни козички, от високотехнологични атракции и докосване до неподправеното. До него се стига лесно от всяка част на Мавриций като през сайта Moutitian buses можете да прецените кой точно рейс ви върши работа и да си купите билети онлайн. Е, има и организирани пътувания, както и достъпни таксита. Признавам, че входният билет за парка ми беше най-сериозната инвестиция в забележителностите на Мавриций. Но си струваше всеки цент от стоте евро. По алеите в природния атракцион има толкова табели, че няма как да се объркате. Трябва само да изберете дали да хванете към нещо като зоопарк, където да видите лъвове албиноси, каракали, севрали, хиени и всякакви птици в обширни клетки или да се метнете на открития автобус за обиколка, подобна на истинско сафари в саваните на Африка.


За децата е оформен парк в парка, в който сред безбройните катерушки и въжета, истински старинен самолет и безопасни места за скачане изпъква кът за галене. Симпатични ярета и зайчета, морски свинчета и мини прасенца се конкурират за ласките на малчуганите. В съседство са гигантските костенурки, чието тегло достига до 275 килограма, а диаметърът на корубата – метър е 20. Ако сте в „Касела“ през периода от февруари до май имате голям шанс да попаднете и на чифтосване между огромните земноводни. Повярвайте, гледката е незабравима не само визуално, ами и звуково. И ако костенурките по произход са роднини на динозаврите, то следващата спирка ви изстрелва в бъдещето – високотехнологична еднорелсова линия „Тулавака“ превежда смелчаците, яхнали нещо като болид по шеметните завои сред бухналата зеленина на джунглата. И всичко е във вашите ръце – и скоростния лост, и спирачката. Стига да спазвате дистанцията от 25 метра.


250-те хектара на природния парк „Касела“ на остров Мавриций, из който ви развеждам, са открити тържествено през 1979 година и от тогава са визитна картичка на най-посещаваните места. Броят на посетителите, особено за разходката с лъвове и галене на гепарди, са ограничени и затова препоръчвам да си купите билети за парка и за предпочитаните от вас активности в него предварително онлайн. На място можете да доплатите за приключението да галите бебета лъвчета, да храните големи хищници, кротки жирафи или японски шарани. Но за краченето с лъвове е необходимо да имате запазен час. Разбира се, че си бях запазила!


Колкото и да бях убедена, че животните са дресирани и добре нахранени, все пак при инструктажа изпитах неясен трепет в горната част на стомаха. На всички, които си мислят как лъвовете са упоени ще опонирам с факта, че това са скъпи и ценни животни, а дрогирането съкращава живота им до 4-5 години, което е икономически неизгодно. По-лесно е да се отгледат само сред хора от бебета, да свикнат на човешко присъствие и ласки и най-вече да са с пълни стомаси. Тогава са кротки и сговорчиви. На всеки от нас дават тояжка от тиково дърво, която е ясно, че няма да послужи за нищо, но лъвовете имали подсъзнателен респект от пръчки. Придружават ни трима рейнджъри, които очевидно са много близки с подопечните си. Един от тях дори целува лъвицата Матала по муцуната. Строяват ни отстрани на пътеката и двата лъва минават сякаш на парад. Предупреждават ни да махнем слънчевите очила, защото лъвовете обичали контакта с поглед и да не намятаме шалове – развяването им от вятъра можело да бъде възприето като покана за игра. А палуване с 90-килограмов хищник не е за предпочитане. После тръгваме заедно през джунглата. Отбелязвам, че Зимба е мъжки, пък му липсва традиционната за цар на животните грива. Оказва се скопен, а при кастрация вторичният полов белег окапвал. Горкият. Пред едно дърво Матала решава да покаже женската си същност като си направи маникюр. Голямо стъргане по кората с нокти падна.


Пристигаме на поляната за галене. Колкото и да имат котешки нрав, лъвовете не бива да бъдат пипани под гушката, а докосването по гърба трябва да е твърдо и с натиск. Лекото галене ги гъделичкало. Питат кой пръв ще се престраши. Моментално вдигам ръка. Козината на Зимба е твърда, не мирише на диво животно, а той е съвсем спокоен. След малко кураж набират и останалите. Матала вижда нарочно закаченото на висок клон месо и лениво се отправя към дървото. Лакомията надделява над мързела и тя се втурва нагоре. За по-хубави снимки рейнджърите покатерват лъвовете на огромен камък и ние се редуваме да ги галим за поредния безсмъртен кадър. В края на разходката всички – и хора, и животни се чувстваме част от съзаклятието на дивата природа в леко опитомен вариант.

Но това е „Касела“ – природният парк на Мавриций.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.

Галерия

ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10