Март като Марс

По хубав отколешен народен обичай в първия ден на март си честитим Баба Марта, подаряваме си мартенички за здраве и сполука и се радваме на приближаващата пролет. Направихме го и този път – пожелахме си здраве и щастие, пролетта така или иначе ще дойде, само радостта нещо не ни се получи. И няма как да е иначе. На един хвърлей от нашето спокойствие умират хора, разрушават се градове, срутва се крехката илюзия за необратимостта на мира и цивилизования диалог. Оръжието отново заглушава думите, а думите се насилват да прикрият или да изопачат реалността. Отново ни вкарват в черно-белия сценарий на войната… Само че за препатил народ като нашия черното и бялото не могат да скрият цялата палитра от цветове и отсенки, а скептичният ни дух продължава да ги търси.

Та, за Баба Марта ни е думата, приказната старица, която раздава мартенички и благословии и пощипва бузките на дечицата, че да са червени. Оставяме настрана въпроса защо сред толкова дядовци присъства само една баба. Не се спираме и на всеизвестния факт, че името си бабата дължи на латинското наименование на месец март, който всъщност е бил първият месец в римския календар. По-интересно е да разберем, че латинските имена на месеците влизат у нас с посредничеството на гръцкия още в старобългарския период и изтласкват праславянските, които са запазени в други съвременни славянски езици. Затова пък на наша почва са създадени имена на някои месеци най-вече според големите християнски празници или според основните селскостопански дейности. За всеки случай споменаваме, че за безписмените ни прадядовци понятието „месец“ не е имало особено значение, а и различията в климатичните условия също са довели до разминавания между името и назования период от годината.

И понеже парадоксите са част от всекидневието ни, отделяме внимание на още един – името си Баба Марта дължи на римския бог на войната Марс. Само че и той не е много автентичен в този си образ, защото преди да стане бог на войната, е бил почитан като бог на плодородието, възраждането на природата за нов живот. Как е станала тази нелогична наглед трансформация? Логично – през този месец, освен че земеделците са започвали новия работен сезон, римските легиони са тръгвали на завоевателните си походи… Е, как да не се удивим на зловещото съвпадение с днешните събития. Все пак, историята на думите казва ясно – в началото е пролетното възраждане на природата, трудът на мирния земеделец, надеждата за плодородие, а не войната – припомня доц. Христина Дейкова, ръководителка на Секцията по етимология на Института за български език.