Има ли спекула на пазара на хранителните стоки и горивата? Какъв е генезисът на спекулата, кой се облагодетелства от нея, докъде може да доведе тя и какви са механизмите за спирането ѝ?
Темата коментира в “Нашият ден“ Руслан Стефанов, програмен директор и главен икономист на Центъра за изследване на демокрацията:
“Всички, които са минали през т.нар. “Виденова зима“, знаят, че дори не се доближаваме до онова време, сега има временни опашки. Тогава доста дълго време постояхме на тези опашки.
Много от нас помнят и началото на 90-те години, когато беше още по-сериозно. В случая такива елементи са част от пазарната икономика. Спомняте си опашките за гориво във Великобритания след Брекзит миналата година. Те са комбинация от пазарни фактори и психологически натрупвания в населението.
Хората просто се поддават на емоция, но има и реални фактори, които са причина за това. Има реални пазарни елементи, които водят до покачване на цените и до страхове, че те ще продължат да се покачват, и потребителите реагират по съответния начин.
Пазарните участници също търсят начин да спечелят. Опашките, които видяхме, бяха резултат от очакванията, че цените ще продължат да се покачват.“
Има ли организирани акции с цел манипулация на пазара?
“Несъмнено опозицията използва ситуацията, която се създаде. В същото време управляващите реагират по този политически начин. Не може да се твърди, че има такива злонамерени опити, без да има реално разследване от компетентните органи.
Инфлация има, тя е световен феномен. При много държави, особено при най-бедните, тя доведе до реална липса на продукти.
Това е в световен мащаб, особено след войната в Украйна, защото половината от слънчогледовата реколта идва от там, 30% от зърнените култури идват от Русия и Украйна.
След започването на войната и налагането на санкции има реакции, които допълнително усилиха тенденцията за увеличаване на цените и недостиг на храни. Недостиг има в световен мащаб.“
Електроенергията
“В момента има механизъм за компенсация на високите цени. Но една продължаваща нестабилност на международния газов пазар ще доведе до покачване на цените. Със сигурност най-сериозният риск от тези цени е именно за домакинствата и покачване на битовите сметки.
Мерките са на Европейско равнище. Едно от нещата, които Европа ще направи, е търсене на намаляване на зависимостта от руски газ чрез осигуряване на алтернативи – по-големи инвестиции, възобновяеми енергийни източници, по-големи инвестиции в енергийна ефективност.
Отпускането на средства от Европа е изключително важно, за да могат да влязат в бизнеса и домакинствата чрез проекти за подобряване на енергийната ефективност – дълбоко реновиране на сградите, залагане на възобновяеми енергийни източници като фотосоларни инсталации и т.н.
България е една от страните, в които има доста висока енергийна бедност, което изисква активна защита на тези уязвими дупки.
Сакаш в последните дни пазарите се успокоиха, но, ако конфликтът продължава, войната в момента не изглежда да става по-лека, а напротив – по-тежка, има опасност натискът върху цените да остане сериозен.“
Квоти на потребление
“Това е крайна мярка, която може да се въведе при сериозен продължителен натиск и в случай че няма други механизми. В момента всички възможни опции са на масата.“
Чуйте целия разговор в звуковия файл.
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg