Прием на украински деца в българските училища – какъв е механизмът

Как върви организацията с постъпването на украинските деца в българските училища? Има ли необходимост от специалисти, които допълнително да работят с тях? Колко деца до момента са постъпили в училище и как се адаптират?

Темата коментира в “Нашият ден“ Анелия Йотова, главен експерт в Дирекция “Приобщаващо образование“ в МОН:

“Достъпът до образование на децата и бежанците в Украйна се осъществява по механизъм, който е създаден още по времето на сирийската бежанска криза и по тази причина МОН много бързо реагира. Още в началото на месец март започнахме да приемаме заявления за приемане на децата и учениците в образователната ни система.

• Украински студенти и преподаватели учат български език в Добрич
  

Процедурата за приемането е следната – родителят подава заявлението в Регионалното управление на образованието, че желае детето му да постъпи в училище или детска градина.

Насочването към конкретно училище и конкретна детска градина, се осъществява след представяне на регистрационна карта за международна или за временна закрила с личен номер на чужденеца.

Започнахме предварителното приемане на заявленията, преди издаването на тези карти, за да можем по-бързо да реагираме, когато картите са налични и предварително да сме определили училището, директорите на училището и детските градини да са готови, за да могат децата максимално бързо да постъпят в образователната ни система.

Записването на тези деца става с медицински документ, че детето е клинично здраво, а насочването към конкретната детска градина и училище, се определя в зависимост от мястото, в което живеят гражданите на Украйна в зависимост от профила на детето и какво е учило до този момент.

• По 300 лв. помощи за украинските студенти във ВТУ
  

При попадане в училище с ученика се провежда събеседване и се насочва към конкретна група от предучилищното образование или към конкретен клас от училищното образование. Това е накратко процедурата.

Заявление се приемат на място в Регионалното управление на образованието, а също така и по електронен път.

На регионалните страници на всяко едно от тези 28 Регионални управления на образованието са посочени – електронният адрес, на който може да бъде изпратено по електронен път заявлението, там е качен и образец на заявлението, а също така има и телефон на експерт от Регионалното управление, който владее английски или руски език, за да може при необходимост да даде нужната подкрепа.

Във всяко регионално управление има екип от експерти, който отговаря за приемането на тези деца.“

Електронен модул

“Имаме електронен модул, в който в реално време можем да видим колко заявления са подадени, колко деца са насочени към училище и колко деца са записани в образователната ни система.

Най-много желаещи за прием в образователната ни система има в Бургас, София, Варна, Благоевград и Пловдив.

Твърде малък е броят на децата, които са постъпили. От миналата седмица започна предоставянето на статута за временна закрила, а също и необходимостта при постъпване в образователната институция да се представи медицински документ за здравния статус на детето също е една забавяща процедура.“

• Украински студенти в Плевен получиха подкрепа от ВУЗ-а

• ЮЗУ завери служебно семестъра на всичките си студенти от Украйна

Курсове по български език

“Допълнителното обучение по български език се осигурява на място в детската градина и в училището, като продължителността зависи от етапа, в който се обучава детето и ученика.

60 часа са в детската градина, а 90, 120 и 180 са часовете по български език като чужд в различните етапи на образованието – начален, прогимназиален и гимназиален.

Допълнителните часове по българските език са в училищата и детските градини. Във всички области има достатъчно учители по български език, които могат да поемат допълнителното часове.

Ние приемаме тези деца и ученици с презумпцията, че те няма да си тръгнат утре и вдругиден, а ще останат по-дълго време в нашата образователна система. Те влизат с всички права на българските граждани.

Опитът ни с предишната бежанска криза показва, че децата овладяват сравнително бързо българския език.

Средствата са от бюджета на МОН, а не на този от детската градина или училището.

Там, където е необходимо ще бъде предоставена и психологическа подкрепа. Имаме достатъчно психолози и педагогически съветници.

Има шест телефонни линии – в Бургас, София, Велико Търново, Пловдив и Стара Загора, на които отговарят над 40 специалисти, гражданите могат да се обаждат.“

Чуйте целия разговор в звуковия файл.