Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Проф. Людмила Боянова, носител на награден знак PANACEA:

При леки форми на Covid не е добре да се предписват антибиотици

Стресът е нещо, с което трябва да се борим активно

| обновено на 10.04.22 в 13:30
Снимка: Pixabay

На 7 април бяха връчени  годишните награди “AESCULAPIUS” за принос в развитието на българската медицина. Това са наградните знаци „PANACEA” за значими постижения в преподавателската, научната, и експертна дейности, както и наградите „SIGNUM LAUDIS” за особени заслуги за функционирането и развитието на МУ- София.

Проф. Людмила Боянова, специалист по медицинска микробиология, е сред наградените. Тя получи награден знак “PANACEA” за значими постижения в експертната, научната и преподавателската дейност.

През 2021 г. проф. Боянова беше класирана от Stanford University в първите 2% на най-влиятелните учени в света за преходната година.

Проф. Людмила Боянова е главен герой в "Нашият ден":

"Приемам наградата с огромно удоволствие за това, че са забелязани трудът и усилията ни - моите, на лабораторията и на катедрата ни. Това е голямо удоволствие, стимул и задължение - ние трябва да продължим още по-отдадено, доколкото е възможно. Трябва да вярваме, че ние сме тези, които правят съдбата си и могат да я променят. " 

Основни изследванията 

"Един от големите въпроси, които проучваме е Helicobacter pylori -  най-честата хронична бактериална инфекция при хората. Половината човечество е инфектирано с нея, въпреки че само 10-20% имат симптоми. Това са най-често гастрити и язви на стомаха, но за съжаление могат да бъдат и тумори на стомаха. Нашата лаборатория прави диагностика с всички възможни методи на тези бактерии.

Анаеробните бактерии са причинители на тежки инфекции, понякога изискват и хирургично решение.“


 Covid-19 

"Clostridioides difficile, причинител на кървава диария сред употреба на антибиотици, също е част от работата ми и тази на екипа. 

"Във връзка с Covid епидемията при нас идват много пациенти, които са прекарали Covid, на които е давана антибиотична терапия в резултат, на което броят на случаите с постантибиотични терапии нараства.

Искам да подчертая, че при хора с леки форми на Covid не е препоръчително да се предписват антибиотици. Това повишава резистентността на много бактерии към тях.

На много неща, свързани с коронавируса, не сме отговорили, защото това е една скоростна пандемия. Още не знаем колко продължителни и с каква тежест ще бъдат усложненията.

Списъкът съпътстващи заболявания, при които имаме отражение от инфекцията, е доста голям. Има толкова много фактори, към тях можем да причислим и употребата на кортикостероиди, пушенето, което в миналото и понастоящем се счита за рисков фактор. Може би са изброени 20-25 рискови фактори от Световната здравна организация.

Ако човек има здрав организъм, може да прогнозираме по-лека форма на заболяването или безсимптомна.

Вирусът е тук и няма да си отиде, трябва да свикнем с него, както с грипния. Личното ми мнение,  че трябва да се правят бустерни имунизации. Лично за себе си считам, че на шест месеца е добре да се направят такива. 

Занимаваме се и с пробиотици лактобациликус. Имаме седем щама, за които са доказани, че са много активни и отделят вещества, подобни на антибиотиците, които потискат вредни бактерии. Производителите не винаги съобщават кои щамове се включват в продукта, те не са и длъжни, но това не ни помага да си избираме щамовете. Добре е в продукта, който купуваме, да има някакъв активен щам.

Стрес хормоните

Микробната ендокринология е едно много нова дисциплина. В момента мислим, че само на нашите, човешките, клетки действат стрес хормоните като адреналин да кажем, но се е установило, че действат и на бактериите.

Бактериите започват да растат в някои случаи по-бързо, да стават по-вирулентни, стресът е нещо, с което трябва да се борим активно.

Просто да наблегнем на това направление, защото една инфекция, например – зъбна или още по-сериозна на меките тъкани, може рязко да се влоши при условие на стрес. Трябва да се опитаме да си изградим среда без стрес.

За съжаление нараства броят на множествено резистентните бактерии, а това е пряко свързано с употребата на антибиотици в обществото. Всичко се променя, бактериите и вирусите също се опитват да оцелеят по някакъв начин.“

Чуйте пълния разговор, излъчен на 8 април, в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Младите срещу тоталитарната система

"Съпротивата срещу тоталитарния режим е сравнително добре изследвана, но аспектът на младежката съпротива остава в сянка. Смятам, че тя заслужава да се отдели и да се осмисли самостоятелно – казва Петя Ангелова, културолог в Софийския университет, автор на изследване по темата. – Самите млади имат осъзнато ангажиране към историческите процеси. И през..

публикувано на 10.09.25 в 16:05
Проф. Тодор Кантарджиев

Положението с Covid-19 не е така опасно, както се представя

Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените нараства с 30 % на седмична база и ще се удвои. В Lege Artis разговаряме с проф. Тодор Кантарджиев , епидемиолог и бивш директор на НЦЗПБ. По думите на Кантарджиев към момента случаите..

публикувано на 10.09.25 в 14:15

Спешната помощ e в криза

Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до центровете за спешна медицинска помощ по Закона за достъп до обществена информация. 340 места в системата са трайно незаети. Най-много специалисти липсват край морето, в София и в Силистра...

публикувано на 10.09.25 в 13:24

Все по-голяма част от ресурса на публичния сектор се насочва към здравеопазването

Как се разходват средствата за здравеопазване? В Lege Artis Петя Георгиева, икономист от Института за пазарна икономика, коментира отчета на НЗОК за 2024 година. Георгиева обяснява, че са похарчени малко над 18% повече средства от предходната година. Това, от една страна, не е изненада, защото бюджетът тенденциозно се увеличава...

публикувано на 10.09.25 в 12:33
Веска Събева

Нужно ли е да се вдигне потребителската такса за посещение при лекар

Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на родители на деца и младежи с епилепсия и зам.-председател на Националния съвет за хората с увреждания.  Обсъжда се таксата да стане отново 1% от минималната заплата. "Аз не съм съгласна,..

публикувано на 10.09.25 в 12:15