Когато се вгледаме в образите, на които тя вдъхва живот – както на екрана, така и на сцената, виждаме финес, женска сила, дързост, свобода и вдъхновение. Уж чуваш нейния глас, виждаш и гледаш как се движи и диша нейното тяло, а всъщност ставаш свидетел на живота на много и различни жени. За всичко това е виновна силата на мисълта ѝ, защото, според Лилия Маравиля, именно тя прави актьорската игра автентична, а образа – пълнокръвен.
Да мислиш като героя си, ти осигурява най-прекия път към персонажа, кара те да действаш и живееш като него. Мисълта е платното, върху което пъзелът на един житейски сюжет се реди частица по частица – както на екрана, така и на сцената.
Но какво се случва с вълнението, което Лилия Маравиля изпитва преди всяко „Камера – работи. Снимаме.“, и какво го различава от вдигането на завесата и качването на сцената?
В часа на „Кино с думи“ актрисата разказа за чувството да си човек, „впрегнат да тегли влак с много вагони, който не трябва да губи сила и да стигне по разписание“ до мястото наречено понякога филмов, а друг път театрален образ. В един разговор извън кадър тя разкри някои от тайните на случващото се в кадър – работата с партньори като Христо Шопов, Владо Пенев и Михаил Билалов; говоренето с очи, но и това с вкусни думи, излезли от добре написан сценарий; историите, които будят емоции и провокират от торбичката ѝ с умения да изскочат най-верните за персонажа, който съживява на екрана. Поговори и за първата среща на актьора с изиграния от него герой, и за системата на Мейерхолд, при която разумът и тялото играят в пълна симбиоза.
Чуйте в звуковия файл.
Това е заглавието на изложбата на Гергана Минкова. Тя за втори път излага свои работи в галерия "Астри", сега – 17 произведения. В момента се намира в Сите ентернасионал дез ар в Париж (Cite international des arts) след спечелен конкурс на СБХ. Ето какво пише галеристката Вихра Пешева за работите на Гергана Минкова: "Освен че рисува,..
Първият българин, който е спечелил Гранд приза на хайку конкурса, организиран от Мемориалния музей на поета Мацуо Башо, е поетът Владислав Христов. Музеят се намира родния град на Башо Ига, префектура Мие. Хиляди поети от цял свят взимат участие в най-стария световен хайку конкурс. Тази година се състоя 79-ото му издание. С председател на..
Българката и австриецът се срещат през 60-те години на Слънчев бряг и "между тях се ражда връзка, по-силна от време, език и пространство". Документалният филм "Снежа и Франц" на Светослав Драганов събира архива на Франц, сниман с камера Супер 8 мм и заедно с разказите на Снежа, на приятеля на Франц, много фотографии и писма разказва тази интересна история..
Яна Георгиева и Маргита Алексова са две от дамите в Time2Dare – първият изцяло женски екипаж, завършил регатата Aegean 600 – труден и технически ветроходен маратон, който се провежда по време на мелтемите в Егейско море. Емилия Зафираки е журналистка, която ще води тазгодишното двадесeто издание на "Дни на предизвикателствата". Светослав Драганов е..
Красота, великолепие, блясък, финес и разкош – всички тези определения са преписани като синоними на изяществото. А то преди всичко придружава изкуството. Изяществото обаче е потребно не само в изкуствата, а и в човешките дела. Хората също могат да бъдат изящни, и то не в изтънчеността си, във външните си хубости, а в метаморфозите на борбата си за..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg