Когато се вгледаме в образите, на които тя вдъхва живот – както на екрана, така и на сцената, виждаме финес, женска сила, дързост, свобода и вдъхновение. Уж чуваш нейния глас, виждаш и гледаш как се движи и диша нейното тяло, а всъщност ставаш свидетел на живота на много и различни жени. За всичко това е виновна силата на мисълта ѝ, защото, според Лилия Маравиля, именно тя прави актьорската игра автентична, а образа – пълнокръвен.
Да мислиш като героя си, ти осигурява най-прекия път към персонажа, кара те да действаш и живееш като него. Мисълта е платното, върху което пъзелът на един житейски сюжет се реди частица по частица – както на екрана, така и на сцената.
Но какво се случва с вълнението, което Лилия Маравиля изпитва преди всяко „Камера – работи. Снимаме.“, и какво го различава от вдигането на завесата и качването на сцената?
В часа на „Кино с думи“ актрисата разказа за чувството да си човек, „впрегнат да тегли влак с много вагони, който не трябва да губи сила и да стигне по разписание“ до мястото наречено понякога филмов, а друг път театрален образ. В един разговор извън кадър тя разкри някои от тайните на случващото се в кадър – работата с партньори като Христо Шопов, Владо Пенев и Михаил Билалов; говоренето с очи, но и това с вкусни думи, излезли от добре написан сценарий; историите, които будят емоции и провокират от торбичката ѝ с умения да изскочат най-верните за персонажа, който съживява на екрана. Поговори и за първата среща на актьора с изиграния от него герой, и за системата на Мейерхолд, при която разумът и тялото играят в пълна симбиоза.
Чуйте в звуковия файл.
Антологията "Животът през Средновековието" беше представена от проф. Цочо Бояджиев, проф. Олег Георгиев и Тони Николов, а журналистът Ангел Иванов прочете откъси. В сборника се срещаме със "забележителна галерия от теми и автори, сред които св. Тома от Аквино, папа Григорий Велики, св. Бонавентура и др". Преводачи са Евгения Панчева, Ирена..
"Започнах да правя тези фотографии в личното време на града – в затишието. Преди Коледните празници, веднага след Нова година, до началото на летния сезон. Последните няколко портрета направих в меката есен, когато всички си отдъхнахме от горещото лято на 2024 година. Изложбата става сега през ноември. Тя е предназначена за очите и сърцата на хората,..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да се поставят по европейските сцени и не след дълго и на различни континенти. Постановката на Катя Петрова "Някой ще дойде" в Народния театър "Иван Вазов" е първи прочит на пиесата у нас и първа..
От 10 до 15 декември ще се проведе Софийския международен литературен фестивал в НДК. Дария Карапеткова , координатор на събитието, запознава слушателтие на "Нашият ден" с акцентите в програмата , която предстои да бъде обявена в завършен вид съвсем скоро. Една от звездите на международната литературна сцена, която ще гостува в България..
В рубриката "Темите на деня" екипът ни имаше удоволствието да разговаря с Теодора Нишков, известна още като Принц Датски, и доц. д-р Александър Нишков, преподавател по фотография в НАТФИЗ. Темата бе фотографията – изкуство, вдъхновение и наследство. Теодора Нишков, фотограф и наследница на писателя Димитър Подвързачов, представи своето творчество..
Днес отбелязваме 67 години от деня, когато за първи път записите в "Златния фонд" на БНР започват да се описват и организират във ведомост . По..
"Антология Съвременна българска поезия" има официална премиера на 5 декември от 18,30 ч. в Yalta ArtRoom . Включени са 43 утвърдени имена, а целта на..
На 30 ноември Нов български университет ще бъде домакин на уникален научен форум, който ще разгледа отношенията между природните и хуманитарните науки...
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg