Само дни след началото на военните действия в Украйна южният град Мелитопол попадна под атаките на руските войски. В тамошния държавен педагогически университет „Богдан Хмелницки“ има център по българистика, който работи изключително активно, а курсистите следят предаването „За думите“, защото то е част от програмата им по български език. Много се разтревожихме за младите си приятели и за преподавателите им, тъй като изгубихме връзка с тях. За щастие се оказа, че лекторката по български език и култура доц. Красимира Колева, е успяла да се евакуира, а студентите оцеляваха в скривалищата, откъдето дръзваха да излязат, за да продължат заниманията си по интернет.
Какво става днес с тях, повече от месец и половина след началото на войната. От 14 март учебните занятия в университета са подновени в дистанционна форма. Макар и от България, доц. Колева е в постоянна връзка със студентите си, възхищава се от тяхната воля и устойчивост да продължават да учат и да работят по научните си проекти въпреки хаоса и неизвестността. Предстои издаването на поредния сборник с разработки на млади изследователи и конкурс за есе под надслов „Знай своя род и език“, посветено на 300 години от рождението на Паисий Хилендарски. Като единствена лекторка по български език и култура в системата на висшето образование в Украйна преподавателката консултира учители и работи и с ученици от местни и български неделни училища, които проявяват особен интерес към българския фолклор и традиции. Срещите „на живо“ с младите ѝ липсват, но е убедена, че просто трябва да се работи на полето на езика, науката и културата.
Кандидатстването в български университети на ученици от Украйна също е усложнено от войната. То ще става без изпити, а институциите търсят решение за средношколците, чиито документи за завършено средно образование няма да са готови навреме. Особено важно е да се осигури обучение по устен и писмен български език за новоприетите студенти, засега това е грижа на приелите ги български университети.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
