Кога и как се появява образът на българските и славянските първоучители и техните ученици като група с общ култ. Въпросът кара д-р Евгени Зашев, гл.ас. в Кирило-Методиевския научен център при БАН, да потърси най-ранните писмени свидетелства за съществуването на единния образ. Открива го в една анонимна служба на гръцки език, отпечатана около 1720 г. във Венеция на разноските на богато семейство, вероятно от арумънски произход, от южноалбанския град Берат (от старобългарското Белград), пъстра многоетническа общност.
"Тази област е част от Охридската архиепископия, чието име по това време, а и до ден днешен гласи: "Архиепископия охридска на Първа Юстинияна и на цяла България". В рамките на този културен ареал възниква и култът към Седмочислениците, той е късен от историческа гледна точка. Тази служба, която е от 1720 г., регистрира явление, което се е случило не повече от 20-30 години преди издаването ѝ."
Обединяването на светците и поредността на имената им не е случайна, смята ученият. "На първо място, разбира се, са славянските първоучители Кирил и Методий, следват охридските светци Климент и Наум, след това една много интересна двойка – Горазд и Ангеларий, и най-накрая Сава. Службата ги подрежда именно по този начин в заглавието. Заглавието се оказва своеобразен семантичен ключ да се разбере структурата на образа на Седмочислениците." Самата дума "седмочисленици" е калка от гръцки и се появява още в първия стих на службата, по-нататък се повтаря 25 пъти, а имената на светците се изреждат около 30 пъти. Д-р Зашев смята, че това е начин да се утвърди общият образ на светците като група.
Забележително е, че в анонимния гръцки текст 25 пъти се казва, че светите Седмочисленици "принадлежат на България" и още десетина, че те са на "Мизия и мизите" (синоним на България и българите в средновековните гръцки текстове). Това не е пречка местната общност да се гордее и да почита славянските духовници. Факт, който се потвърждава и от изобилието от изображения на светците.
Още интересни и важни сведения за създаването на общия образ на българските свети Седмочисленици в югозападния ареал на българското историческо и езиково землище чуйте в записа.
Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..
Съединението е събитие в българската минало, което възприемаме като едно от малкото успешни, въздигащи, насърчаващи. И това е, разбира се, вярно, но пък има и гледни точки, които са по-скоро скептични към случилото се на 6 септември 1885 г. Големият музикант Милчо Левиев например казва, че ако не София, а Пловдив е бил останал столица на..
Природонаучната експозиция на Регионалния исторически музей Бургас, както останалите три – археологическата, етнографската и историческата, е разположена в красива стара къща, паметник на културата, в централната част на града. Експозицията проследява еволюцията на живата природа. Планът ѝ е отпреди няколко десетилетия, но продължава да привлича..
България е основател и първи домакин на Международната олимпиада по информатика през 1989 г. в Правец. През 2024 година в олимпиадата участват 91 държави и територии. Най-добрите български ученици по информатика направиха блестящо представяне и спечелиха 2 златни и 2 сребърни медала от най-престижното световно състезание по информатика в света...
Мултидисциплинарен екип от онколози, уролози, генетици, патолози и биоинформатици от МБАЛ "Царица Йоанна-Исул" проведе едно от малкото в България мащабни и скъпоструващи проучвания за напреднал рак на простатата, включващи геномно секвениране от следващо поколение (NGS) – най-съвременната технология за анализ на ДНК. Първи и старши автори на..
Нова вълна на Covid-19 – пикът се очаква в края на месец септември, обяви Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Броят на заразените..
Спешната помощ в криза – това сочи анализ на Съюза на парамедиците в България, изготвен на база запитване до Министерството на здравеопазването и до..
Нужно или ненужно е вдигането на потребителската такса за посещение при лекар – коментар в Lege Artis на Веска Събева , председател на Асоциацията на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
