300 години от рождението на Пенко или Петър, както е рожденото име на великия ни възрожденец Паисий, са повод да обърнем внимание върху името и делото му. Датата пък 19 юни, която е негов празник според БПЦ, е и знак за разглеждане на историческото му дело през призмата на духовните му занимания, както и обратното.
Малцина от нас са изчели от кора до кора "История славянобългарска", но образът на о. Паисий през одата на Вазов е запечатан в народната памет повече от внушително: "един монах тъмен, непознат и бледен /пред лампа жумеща пишеше наведен."
За познати и непознати факти, за съдържанието на "Историята" на Паисий Хилендарски – повлияна от исторически съчинения като руските преводи на "Деяния церковная и гражданская" на венецианския кардинал Цезар Бароний и "Книга историография" ("Царство на славяните") на дубровнишкия абат Мавро Орбини, говорим с професор Ваня Добрева, изследовател на делото му, и с философа професор Стилиян Йотов – за религиозния компонент в представите на Паисий за историческото развитие. В разговора се включва доцент Румен Драганов, председател на Националния борд по туризъм, който е адмиратор на о. Паисий и съдейства за увеличаване на знаците в негова памет като например т. нар. "Паисиева пътека" в Асеновград. Учителят и общественикът пък Кирчо Атанасов от Пловдив разказва за инициативата "Народните будители и аз", в която акцент тази година е бил о. Паисий.
В разговора става дума не само за историческото значение на Паисий и "История славянобългарска", а и за това, че през тези вече три века отношението към Паисий на народа и държавата ни са своеобразен измерител на националното достойнство и пиетета към историческата памет на цялата нация.
Проблемът с недостига на квалифицирани кадри в почти всички сектори на икономиката все повече се изостря. Едно от решенията му е ранното професионално ориентиране на младите хора. Стъпка в правилната посока е създаването на възможности за среща на работодателите с бъдещите си служители. Наскоро Сдружение SOS Детски селища България организира в базата си..
Мъглата вече не е просто сутрешен пейзаж – тя се превръща в нов климатичен феномен, който буквално поглъща цели градове. От Лондон до Белград, от Милано до София – зимните мъгли в Европа стават по-гъсти, по-дълготрайни и по-опасни. Комбинацията от замърсяване и температурна инверсия превръща въздуха в капан, а градовете – в сиви призрачни зони без..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в края на XIX и началото на XX век. Инсталацията е реализирана по проект "Мултимедийна инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", финансиран от Национален фонд "Култура". Историческият музей в Стрелча ни..
Казват, че първите 7 години са определящи за възпитанието на човека, а какво е значението на първите 130 за едно списание? За това и за още куп други важни неща водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски разпитаха своите гости от списание "Лов и риболов" Калин Първанов, главен редактор, Христина Симеонова, зам.-главен..
Създадено през 1904 година, първото професионално музикално училище в България вече повече от 120 години възпитава у поколения наред отношение за естетика в музикалното изкуство. Открехваме завесата за неговата история, но и за влиянието на тази институция върху българската музикална сцена и духа, в който знаковите имена обучават своите ученици...
В рубриката "Културен код" на Terra Култура гостува поетът Денис Олегов – носител на Националната награда за поезия "Владимир Башев" (2025) . В ефир..
Националният музикален театър "Стефан Македонски" връща на сцената един от най-емблематичните мюзикъли "Кабаре" , в обновена постановка, която обещава да..
В Историческия музей - Стрелча се откри мултимедийната инсталация "Поздравъ отъ Стрелча", посветена на стопанското и културно развитие на нашето село в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
