300 години от рождението на Пенко или Петър, както е рожденото име на великия ни възрожденец Паисий, са повод да обърнем внимание върху името и делото му. Датата пък 19 юни, която е негов празник според БПЦ, е и знак за разглеждане на историческото му дело през призмата на духовните му занимания, както и обратното.
Малцина от нас са изчели от кора до кора "История славянобългарска", но образът на о. Паисий през одата на Вазов е запечатан в народната памет повече от внушително: "един монах тъмен, непознат и бледен /пред лампа жумеща пишеше наведен."
За познати и непознати факти, за съдържанието на "Историята" на Паисий Хилендарски – повлияна от исторически съчинения като руските преводи на "Деяния церковная и гражданская" на венецианския кардинал Цезар Бароний и "Книга историография" ("Царство на славяните") на дубровнишкия абат Мавро Орбини, говорим с професор Ваня Добрева, изследовател на делото му, и с философа професор Стилиян Йотов – за религиозния компонент в представите на Паисий за историческото развитие. В разговора се включва доцент Румен Драганов, председател на Националния борд по туризъм, който е адмиратор на о. Паисий и съдейства за увеличаване на знаците в негова памет като например т. нар. "Паисиева пътека" в Асеновград. Учителят и общественикът пък Кирчо Атанасов от Пловдив разказва за инициативата "Народните будители и аз", в която акцент тази година е бил о. Паисий.
В разговора става дума не само за историческото значение на Паисий и "История славянобългарска", а и за това, че през тези вече три века отношението към Паисий на народа и държавата ни са своеобразен измерител на националното достойнство и пиетета към историческата памет на цялата нация.
Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..
Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..
"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..
Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..
Както е добре известно, историческите събития оставят следа в езика, най-видимо в лексиката, но при по-продължителни процеси – и в структурата му. Интересна подробност е, че, макар историята на държавата ни да е обща, в различните краища на земите, населени с българи, има и доста специфични моменти. В поредното издание на предаването "За думите"..
Съвпаденията, случайностите и причините за неработещата съдебна система у нас коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" адв. Велислава..
"Джордж Оруел – по следите на пророка" е книга на журналистката, преводачка и преподавателка Клери Костова - Балцер, която живее от години във..
Възможно ли е Deep Fakes да доведат до колапс в общественото доверие в истината? Как Deep Fakes могат да се превърнат в "game changer" за политическите..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
