Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Истории в ефира:

Диктаторите на ХХ век в Европа

За новата документална поредица на "Радиоенциклопедия“ "Диктаторите на ХХ век в Европа" разказва в "Нашият ден“ по програма "Христо Ботев“ авторката ѝ Николета Атанасова:

"В първия епизод, който се казва: "Низините излизат на сцената“, разказваме за времето между двете световни войни, когато се създават доктрините на фашизма, националсоциализма и болшевизма. Опитваме се да си представим какво е било времето точно след края на Първата световна война – излъгани, обезсърчени общества, безработица, инфлация, лични загуби, осакатени хора, погубени идеали. Но по-важният въпрос, на който търсим отговор е, как Хитлер, Мусолини, Ленин и след него Сталин успяват да убедят масите и обществата да им повярват.

Вторият епизод се казва: "Култура на жестокостта“ и е за периода на Втората световна война. Кръстен е така, защото времената наистина са били жестоки не само заради начина на задържане на властта. А и заради отношението към хората – следени, подслушвани, гонени, антисемитизъм, а в края на войната и терминалните лагери на Хитлер и хилядите погубени в тях човешки животи по особено жесток начин. В този епизод имаме история на жена, тогава била дете, която оцелява в Аушвиц. За всичко това се разказва в епизода, но според мен задава и още по-важен въпрос. Как едни общества, след преживения ужас на ПСВ, могат да бъдат убедени да влязат отново във война. Не бива да подценяваме личностите, които запалват Втората световна война. И докато работихме по този епизод, през цялото време си говорихме, че паралелите със случващото днес в Русия и Украйна са смразяващи.

Втората световна война приключва и светът си мисли, че ще започне века наново. Само че Европа е разделна и прекроена. И така стигаме до времето на социализма и третия епизод, който се казва: "Социалистически реализъм“. Неслучайно, защото в епизода са безценни метафорите, с които участниците през изкуството и един портрет на Вълко Червенков илюстрират това време. Говорим и за "социалистическия човек", който живее в "медиен затвор“, за еснафщината и тоталното откъсване на Източния блок от останалия свят. Все заради диктатори. Но не само. Ще чуем и истории за репресии, за лагери, за Чернобил. Ако в предишния епизод говорим за "Култура на жестокостта“, то в този епизод тази жестокост ще се надгради, обогати, разшири и ще приеме още много лица, като "културата на доноса“ или "културата на тайната“, или "култура на страха“, през които тоталитарните диктаторски режими държат в подчинение всички.

Последният четвърти епизод се казва "Домове, след смъртта". Ако поколенията между двете световни войни са били близки, в смисъла, че бащи и синове, майки и дъщери са воювали в две последователни войни, през къс период, то днес в Европа живеем, живеехме в дълъг мир. Войните бяха спомен. Но дали са урок, когато поколенията са се сменили. Днес Европа отново е във война. Заради войната, която руският президент Владимир Путин започна в Украйна. Връзката с домовете след смъртта на диктаторите от ХХ век е огромна.

На някои от тях домовете не се знаят – къде са погребани, от телата им не е останало нищо, заличени са. Само че не така стои въпросът с Москва. Единствената европейска столица, в която тялото на диктатора Ленин се пази все още в мавзолей. Защо? Само тялото ли или и идеологиите, или просто старите идеологии се използват, за да бъдат укротени масите, точно както миналия век? Тръгвайки от мавзолея – дом на диктатори след смъртта им, стигаме до наши дни и метафората за живота след смъртта и защо диктаторите от ХХ век имат последователи днес.“

Поредицата е с уникален звуков дизайн и музика, композирани и изсвирени от звукоинженера на БНР Михаил Михайлов. Четирите епизода ще бъдат излъчени през месец юли 2022 от 16:30 часа, по програма "Христо Ботев“ на БНР. Ще могат да бъдат намерени на сайта и подкаста на програмата.

Чуйте повече от звуковия файл.

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

За птиците – с любов

Малко след втория за годината Световен ден на мигриращите птици (World Migratory Bird Day), проведен под мотото "Създаване на градове и общности, благоприятни за птиците", водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски потърсиха актуална информация за птиците и най-вече за хората, които се грижат за тях от Стойчо Стойчев и Димитър..

публикувано на 27.10.25 в 15:15
Ана-Мария Кръстева с пастор Николай Вълчев и Любомира Вълчева (отляво на дясно)

Реформацията

На 31 октомври се навършват 508 години от началото ѝ. Ще се върнем няколко века назад – в началото на XVI век – време на големи противоречия. Католическата църква е все още най-влиятелната сила в Европа – духовна, политическа и икономическа. В този период се ражда Реформацията.  Католическата църква по онова време е станала изключително богата и..

публикувано на 27.10.25 в 11:15
Кадър от награждаването

"Хижа на годината" 2025: Тенденции в планинския туризъм и хижарското дело

В "Нашият ден" гостува Венцислав Венев, председател на Български туристически съюз. Говорим за развитието на хижарското дело у нас след инициативата "Хижа на годината 2025", тенденциите в отношението на туристите към планинските подслони, новите предизвикателства пред БТС, възраждането на хижи в различни райони на страната, както и за участието на..

публикувано на 27.10.25 в 10:50
Илюстративна снимка

Децата в риск: Чия е отговорността, когато училището и семейството се провалят

Темата в "Нашият ден" са децата в риск. След трагичния случай с убийството на 15-годишно момче от негов връстник в софийски търговски център, задаваме въпроса – как се възпитават онези деца, които живеят в бедност, в изолация или в семейства, които сами имат нужда от помощ? Кой носи отговорността, когато училището и семейството не успяват. Може ли..

публикувано на 27.10.25 в 09:41

Чиста храна

Търсейки чистата храна, човечеството е склонно да мисли, че тя се произвежда лесно. Би могло да не е чак толкова трудно, ако човек знае какво прави и умее да обхване процеса от началото до края му. И ако стремежът е в края му да няма отпадък, да бъде затворен цикълът, да се усвои всяко произведено зрънце и да бъде вложено в продукти – значи е..

публикувано на 26.10.25 в 10:21