Благодаря за вниманието, но думите не плачат дори когато ги забравяме, смачкваме, изкривяваме, изкрещяваме или подменяме с някакви бледи чуждоезични заместители. Плачем ние, хората, от незапомнени времена и по неизменни причини, човешко е. Неизменното и човешкото обаче се проявява най-вече, когато сме сами със себе си или сред много близки нам хора. Що се отнася до плача в публичната сфера, той е подвластен на социални и културни норми, различни за различните времена и цивилизации. Античните герои плачат и ридаят от скръб, гняв, ярост и порив за мъст. В друг момент мъжеството напълно изключва роненето на сълзи, което остава изцяло в зоната на женските несъвършенства. Анализ на войнишки писма и дневници от Първата световна война показва, че неписано правило е мъжете да сдържат сълзите си, които са смятани за израз на слабост.
Прелюбопитни са отговорите на много конкретния въпрос откъде "извират“ сълзите. Според много древни теории те идват от сърцето, дори някъде са смятали, че оттам те тръгват като твърда материя, която постепенно се превръща в течност. Хипократ и Авицена пък твърдят, че източник на сълзите е човешкият мозък. През седемнадесетото столетие се налага теорията, че сълзите се образуват чрез изпарение и кондензация. Страстите нажежават сърцето, от което излиза пара, която се втечнява при допира си със студените очи…
Още много интересни свидетелства за търсенето на обяснение за света и себе си в него на хората от незапомнени времена се крият в думите, с които е назован плачът в различните индоевропейски езици. Доц. Биляна Михайлова от Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание на Софийския университет проследява етимологията на наименованията и открива няколко основни признака и прилики с явления от околния свят, които раждат думите, използвани и днес от хората, говорещи някой от индоевропейските езици. Кои са те, чуйте в записа.
Разговор с доц. Биляна Михайлова.
Снимки – Pixabay
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
