Артбохемството като историческо явление

Бохемство е имало винаги, но някои негови проявления, особено около и след средата на миналия век, се очертават в исторически план като заредени с политическо, социокултурно и дори философско значение обществени метаморфози.

За нашето артбохемство в София, Пловдив, Бугргас и другаде е разговорът с писателите Чавдар Ценов и Антон Баев, с журналистката Мариана Първанова, автор на две книги за съответното явление в София и Бургас, и с доц. Йордан Ефтимов. Търсим паралели на явлението, защото вероятно чисто темпорално е неслучайно съвпадението на т. нар. "източно артбохемство" с хипи движението в САЩ, и събитията 68 година във Франция, анализирани в "Революция на хедонизма" на Панайотис Кондилис.

Нека уточним, че бохемството е състояние на духа, характерно с хедонистични нагласи, и че това състояние на част от човечеството го съпътства през цялата му история. Но кое е интересното за бохемския начин на живот, особено в артсредите, някъде откъм средата на миналия век у нас? Защо част от т.нар. ни "творческа интелигенция" обособи места с особен ореол, и защо този начин на живот се възприемаше и като своеобразен протест срещу догмата?

Според Чавдар Ценов действително може да се говори за бохемството и като конфликт между поколенията, поне в социологически план. Мариана Първанова запознава с култови места и заведения – свърталища на артбохемата от Бургас и София, а Антон Баев разказва за личности като поета Добромир Тонев и художника Георги Божилов - Слона от Пловдив. Според Йордан Ефтимов пък паралели между хипи-движението, парижките левичарски бунтове и българското бохемство могат да се чертаят, защото всичката тази активност е и политически мотивирана.