Мари Врина е френска българистка и преводачка. Тя е български посланик на културата за 2021 година.
Завършва Ecole Normale Supérieure с класически езици. Професор по българска литература във Франция в Националния институт за източни езици и цивилизации (INALCO). Тя има защитена докторска дисертация на тема "Емоционалните частици в съвременния български език". През 2001 г. защитава и хабилитационен труд за професура. Автор на многобройни изследвания в областта на теорията на превода, лингвистиката и историята на българската литература.
Превела е на френски близо 50 книги на писатели – Алек Попов, Антони Георгиев, Вера Мутафчиева, Виктор Пасков, Георги Господинов, Емилия Дворянова, Иван Бориславов, Йордан Радичков, Йордан Йовков, Ивайло Петров, Кирил Кадийски, Севда Севан и др. След като е била аташе по езикови въпроси към френското посолство в София и Будапеща, в момента тя преподава в университета INALCO във Франция. Оглавява и магистърска програма по литературен превод. Съавтор е на няколко ученика по български език за френскоговоряща публика. Автор е на множество статии, книги за историята на българската литература, историята на превода в България, както и за теорията на литературния превод. Мари Врина е получила отличия и награди за разпространението на българската култура във Франция. Последната от тях получава миналата година, наградата за превод „Етиен Доле“ за 2021 г., присъждана от Сорбоната. Тя подържа уебсайт за съвременни български писатели на френски език. Превод на френски от Мари Врина-Николов на романа на Теодора Димова стана носител на френската награда „Фрагонар“ за чуждоезична творба през май тази година.
Главен герой в „Нашият ден“ е Мари Врина-Николов. Наричат я най-талантливият посланик на българската литература измежду четящите във франкофонския свят.
"Вярно е, че съм любопитна към езици. Това, което ме свърза с българския език, е много повече от любопитство. Съзнателно, защото бях на 13 години. Това е възраст, когато имаш доста богато въображение. Какво ми донесоха тези звуци на един език, който ми беше съвсем чужд. Наистина, когато го чух, нещо се случи, което не мога рационално да обясня. За мен беше очевидно, искам това да е моя език“, споделя Мари Врина.
Пътува цели четири дни и нощи с влак, за да види за първи път България през 1976 г. Спомня си, че дългото пътуване дава шанса да виждаш това което става, да виждаш преливането. Пътуването с влак постепенно поражда желанието за твоята дестинация.
Голяма част от съвременните български писатели заживяват на френски език благодарение на блестящите преводи на Мари Врина. Ето какво споделя тя: "На първо място, е любовта ми към двата езика – българския и френския. Второ, вероятно превеждайки, попълвам някаква потребност, защото не е само страст, за мен превеждането е убежище“.
За Мари Врина преводът като убежище от разочарованието. Тя мечтае за един свят, който е по-толерантен към другия. Другите религии, другите полови ориентации, другите езици. Вероятно за това обича творбите на Георги Господинов, защото те носят именно тази емпатия.Преводачът е образцов читател, той прави подбора на един литературен свят, какво да предложи на чуждата публика от него. “Аз ли избрах българския или той ме избра? Не знам, същото е с текстовете“, се пита Мари Врина.
Езиците носят по различен начин емоцията. Всеки текст има уникален ритъм и преводачът трябва да улови правилно тази специфика. "Това, което се опитвам да втълпя на моите студенти от магистърската програма за литературен превод, че българският език не обича дълги изречения, не обича къси изречения. Френският не обича повторения. Езиците нямат сърце, зависи какво ние правим от нашите езици", твърди Мари Врина.
"Щастлива съм, че работя в един университет, където се преподават 105 незападни езика. Това един микрокосмос", казва Мари Врина.
Целия разговор с Мари Врина-Николов можете да чуете в звуковия файл.
Юлияна Антонова-Мурата е дипломат и писател. Тя е сред 24-мата творци, поставили България на картата на света. "Българските посланици на културата" бяха обявени в ефира на програма "Христо Ботев" и за тях гласуваха слушателите. Юлияна е роден в София, но живее от дълги години в Япония. Завършила е 91-ва Немска езикова гимназия "Проф. Константин..
Квартетът има участия на множество български и световни музикални фестивали: „Tranz and Folk Fest“ – Рудолщадт, Германия; „Voice mania“ – Виена, Австрия; фестивала за етно музика в Плауен, Германия (с втора награда); международния музикален фестивал в Япония; „ Европалия “ в Брюксел, Белгия; „ Аполония “, Созопол,..
Жаклин Вагенщайн е българска издателка. Тя е дъщеря на кинокритика, сценариста и издателя Раймонд Вагенщайн и внучка на сценариста, режисьора и писателя Анжел Вагенщайн. Тя е и “Български посланик на културата за 2021“ г., избрана от слушателите на БНР. “В моя случай нещата започват от семейството. Киното и литературата са заложени..
Той е аниматор номер 1 в света, известен в цял свят с майсторските си анимационни проекти. Има над 200 отличия през годините, включително номинация за "Оскар". Един от Българските посланици на културата за 2021-ва година в конкурса на БНР. В "Нашият ден“ Теодор Ушев разказва за най-новия си игрален филм "φ 1.618" . Cюжeтът на антиутопията..
Признат като един от големите съвременни интерпретатори на Шопен , изнасял рецитали и камерни концерти на международни сцени, солиcт на реномирани оркестри под палката на световноизвестни диригенти и популярен на петте континента, Людмил Ангелов безспорно е един от посланиците на българската култура зад граница. Той носи тази отговорност и..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Отново конституционни ребуси... Има ли срок, в който да се избере председател на 51-вото Народно събрание? Докога може да продължи първото заседание на..
По време на Дните на китайската култура и наука у нас гостува поетът Ю Дзиен . Неговата стихосбирка "Давам име на една врана" е достъпна за българските..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
